Корабче

1.1K 67 2
                                    

Г.Т.Тае
И като влезнах видях празния хол.Отидох към стаята в която оставих Вики предния път като идвах тук.Отворих вратата с надеждата ,че ще я видя.Е така и стана.Заварих заспалата Вики на леглото с красива черна,лачена и прилепнала по тялото й рокля.Бях се омаял от богинята лежаща пред мен.И докато се усетя тя се събуди.

Г.Т.Вики

Усетих някакво присъствие около мен.Отворих рязко очи.И видях Тае, който се стресна от рязкото ми ставане.

Тае-Ох боже,защо оставяш  вратата на апартамента отворена.-каза като скокна налеглото до мен и ме прегърна-Знаеш ли как ме уплаши.Помислих си..-тук беше прекъснат от моя милост.

Вики-Стига параноик такъв.Виждаш , че съм добре.Нали?-казах като се отдръпнах от прегръдката и му се усмихнах.

Тае-Ох тази сладичка усмивка.Мога да я гледам през целия ми живот.

Вики-Както и врата ми, нали?-попитах го,като показвах смучките на врата ми.

Тае-Да.Аааа....да смисъл...давай да излиза ме-ох миличкия как се засрами,целия стана червен.

Вики-Хайде доматче.-казах като се изправих от леглото и му подадох ръка да стане.Обаче той ме дръпна и аз паднах върху него.Сега бях аз тази,която се засрами и бях цялата червена.

Тае-Сега кой е доматчето?А Вики? Кой?-попита като ми щипна носа.

Вики-Все още си ти.-казах и започнах да се смея.Но той прекъсна смеха ми с целувка.Още повече се изчервих след като се откъснахме един от друг заради недостига на въздух.

Тае-Ами аз съм на друго мнение.-каза като се засмя и по някакъв начин се изправи с мен върху себе си от леглото.-Хайде да тръгваме-в отговор кимнах.

Излезнахме от хотела и се качихме в колата.Пътувахме известно време.Усетих миризмата на море.И изведнъж колата спря пред един огоромен круиз.Да явно на Тае му харесва да ме изкарва извън града.Слезнахме от колата.Не очаквах , че ще ме качи на кораба,а мислех че идваме до морето.Но,не.Той точно се бе насочил към луксозния круиз.Аз имам страх от кораби.Въобще страх ме да се кача на самолет или кораб.Просто за мен е ужасяващо.Не ме питайте какво ми беше,като идвах от България към Корея със самолет.

Вървяхме натам и иведнъж се спрях.

Тае-Какво има?-попита загрижено.

Детинстка любов!!!! (ЗАВЪРШЕНА)Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon