Just Some People...

Мислители и мечтатели

И аз пак пиша, когато ми е скучно....

Тъй като незнам за какво да пиша и умът ми е другаде(в Милано по-точно), реших да напиша нещо и за мечтателите...

О да, тези хора, които постоянно са някъде в облаците. Тези хора никога не спират да мечтаят своето бъдеще...по-точно тези хора или ще си мечтаят тихичко в час и вкъщи, или ще мечтаят наглас пред вас.

Не че нещо, ама понякога става досадно да слушаш мечтите на някой, без значение дали харесваш или не.

Не казвам, че аз не мечтая или не съм мечтала, но мене не ме интересува за какво си мечтаеш и какво искаш да постигнеш в живота. Говори ми за това, когато се случи.

Или пък, когато най-спокойно си мечтаеш и витаеш в облаците и изведнъж разбираш, че си в час или на работа и ти направят забележка. Гадно, нали?

Не, че са ми правили забележка за това, че не слушам в час, ама просто си е някак досадно и тъпо да ти направят забележка докато си мечтаеш. Смисъл, като ти стане безинтересно в час и се онасяш в свой собствен свят и забравяш за времето и това къде се намираш.

А/н:Честно, не знам какво пиша...Може би това, което искам да кажа е да запазите мечтите за свободното време. Да си мечтаете наволя вкъщи, а не в училище, на работа или някъде с приятели. Не казвам да не мечтаете, просто правете го когато сте сами, защото има по-голяма вероятност да сте дълго време във вашия измислен свят, когато сте сами, а не сред хора. Послушайте ме, не че се хваля, но почти винаги давам полезни съвети.