In love with you

Първи ден в новото училище

Здравейте! Името ми е Сон Мин. На 17 съм. Преди една седмица с майка ми и брат ми се преместихме в Сеул. Баща ми почина когато бях малка и нямам никакъв спомен за него. Както и да е. Днес е първият ми ден в училище и ми е супер тъпо.

Станах и се оправих за училище, след което мама ме извика за закуска. Аз слезнах долу и бях изнервенa.

Мама- Какво ти има Мин? Изглеждаш леко притеснена.
{Леко ли?- помислих си.}
-Просто съм притеснена заради училището.
Мама- Не се притеснявай сигурна съм че ще си намериш приятели!
{ Дабе като знам колко "лесно" се сприятелявам ще бъде просто страхотно}
-Надявам се!- казах аз въпреки, че не го мислех.
Тогава брат ми реши да се обади и да ме подразни още малко.
Крис- О и междудругото в училище не се познаваме! Не говори с мен! Не се познаваме там! И когато се прибираме гледай да се прибереш по-късно!
Мама- Каква е тази глупост отново??-попита мама.
-Недей остави го така е по-добре за мен! Този кретен ще е по-далеч от мен.
Крис- внимавай с езика.
-Или какво?
Крис- ще вид...- и тогава мама го прекъсна.
Мама- СПРЕТЕ И ДВАМАТА!

{Вече беше време за тръгване и трябваше да се приготвяме. Взех си якето обух си обувките и излезнах.}

Накрая стигнахме до училището. Мама ми пожела късмет за първият учебен ден в новото училище. Аз слезнах и й благодарих че ме докара. След това тя тръгна и аз влезнах в училището. Вътре беше огромно. Изведнъж до мен дойде едно момиче.

Тя-Здравей! Ти ли си новото момиче?
-Ъмм.. да. Откъде знаеш?
Тя- Ами всички знаят, че ще имаме нов ученик.
-Лол добре ... предполагам.
Тя- Междудругото името ми е Да Хюн. А твоето?
-Нужно ли е да ти го казвам?
Да Хюн- Както си решиш. Просто исках да се запознаем.
{Оффф и сега какво да й го кажа ли?}
-Името ми е Сон Мин. Приятелите ми ми викат Мин.
Да Хюн- Е, Мин. Добре дошла в нашето училище.
-Казах ПРИЯТЕЛИТЕ ми.
Да Хюн- { това беше грубо от нейна страна} Ъмм.. добре де извинявай.

{Звънеца би и трябваше да влизам в час само, че не знаех в коя стая трябваше да влезна тъй като училището беше огромно.}

Да Хюн- Знаеш ли къде трябва да отидеш?
-Не.
Да Хюн- Ела с мен!

{ Тръгнах с нея и влезнахме в една стая. Там стоеше една млада учителка, която изглеждаше доста мила. Тя ме извика и ми каза къде да седна. Като цяло не беше толкова зле. Преди да започнем с урока 7 момчета влезнаха и прекъснаха госпожата, която изглеждаше ядосана.}

Госпожата- Защо закъсняхте момчета?
Джимин- Ами такова... ние просто...
Юнги- Ама че си прост- измрънка той.
Джунгкук-Извинете, че закъсняхме госпожо! Това няма да се повтори! Ние просто трябваше да се погрижим за Намджун, защото е болен. И днес няма да дойде на училище.
Госпожата- Хмм... сядайте си на местата и да не се повтаря повече.

ГЛТ на Джунгкук
Когато тръгвах да сядам видях едно момиче на мястото до мен. Коя беше тази? И какво правеше на мястото до мен?

Здр хора. Мн съжалявам ако има грешки. Това ми в първата история!! И се надявам да ви хареса!