In love with you

Неочакваната среща

ГЛТ на Сон Мин
{Докато гледах филм Крис се прибра. Качи се в стаята си и дори не каза здрасти. Все тая . Вече ми е скучно ще звънна на Да Хюн.}

Да Хюн- Ало?
-Да Хюн аз съм Сон Мин.
Да Хюн- Оо здрасти! Какво става?
-Ами нищо не става за това ти се обадих. Свободна ли си да излезнем и да отидем в някое кафене?
Да Хюн- Ами до половин час ще съм готова. Но къде ще ходим?
-Мен ли питаш?
Да Хюн- хахахах, добре. Предлагам в кафенето на Со Джи.
-Ами добре. Нека там да бъде. Чао.
Да Хюн- Чао.

{Отидох да се преоблека и да се нагримирам. Изведнъж на вратата се почука. Беше Крис.}

-Какво искаш?- попитах с раздразнен глас.
Крис- Ще излизам. Кажи на мама като се прибере.
-Ти й кажи и аз излизам.
Крис- Оффф хубаво.

{Въпреки, че ми е брат е огромен идиот. А това, че го обичам не означава, че понякога не искам да го убия :)...Сложих си малко спирала и червило и излезнах. Нямах абсолютно никаква идея къде е това кафене, за това попитах поне около 20 човека докато най-накрая не стигнах. Влезнах вътре и видях, че Да Хюн седи на една маса и чака. Веднага тръгнах към нея.}

-Здравей Да Хюн. Съжалявам, че се забавих просто трябваше да питам около 20 човека къде се намира това кафене, но вече знам.
Да Хюн- Няма проблем. Нека да си поръчаме нещо.

{Само й кимнах и седнах. Сервитьорката дойде и ние поръчахме. Докато чакахме си говорихме. Изведнъж се обърнах, защото вратата на кафенето се отвори(инстинкт) и познайте кой влезна. Бяха Bangtan Boys. Не очаквах да ги видя тук. Щом влезнаха ми стана лошо. Аз и Да Хюн се спогледахме и се опитахме да не гледаме на там все едно не сме ги забелязали. Да ама не. Те забелязаха нас. Джунгкук тръгна към нас и разбира се останалите след него. Тогава ми стана още по-лошо. Кошмарът започва.}

Джунгкук- Здравейте, дами! каза той с мазна усмивка.
-Чао, тъпанари.-отговорих му.
Юнги-Айшш, ти май много обичаш да ме ядосваш.
-Бих казала същото за вас.
Да Хюн- Хахахахахахах.
Хоби-Много ли ти е смешно?
Да Хюн- А не бе.
Джунгкук- Виж ти, някой се е научил да отговаря. Чудя се откъде ли? Сигурно от отворената ти приятелка.
Джимин- Стига брат. Остави ги, нека се махаме оттук. Да отидем на дискотека по-добре.

{Мисля, че този е най-мил от всички.}

Джунгкук-Прав си. Нека се махаме оттук.
-Прав ви път.

{След като казах това те се обърнаха към мен и ме изгледаха на кръв. Тогава ме побиха тръпки.}

Да Хюн-Добре ли си?
-Ъм, да. А може ли да те попитам как се казват?
Да Хюн- Лидерът на групата им, който ни каза здравейте дами се казва Джунгкук. Приятелят му, който казва, че обичаш да го нервираш е Юнги. Другият, който ги подкара да се разкарат е Джимин. А другите са Техьонг, Джин и Рап Момстър.
-А не бяха ли седем?
Да Хюн- Оу да забравих. Джи Хоуп, накратко Хоби.
-Аха, ясно. Е захванали са се с грешният човек.

ГЛТ на Джунгкук
{След като излезнахме от кафенето тръгнахме към дискотеката. През цялото време си мислех за това момиче. Защо по дяволите?}

Джимин- Какво има брат? Защо си се замислил?
Джунгкук- Не съм. Просто чакам да пристигнем.
Джимин- Е, добре щом казваш.

ГЛТ на Джимин
{Той май се влюбва бавно в момичето. Ето за това искам той да я остави на мира. Защото, той е плейър. Аз просто не искам да нарани момичето. Тя изглежда сладка и невинна. Тя просто не е готова за това, което той е намислил за нея!

Рап Момстър- Е, момчета. Пристигнахме.
Техьонг-Нека партито започне.

ГЛТ на Джунгкук
{Когато слезнахме и влезнахме имаше толкова много хора. С момчетата решихме да се позабавляваме и за това се качихме на сцената и си взехме микрофони тъй като имаше караоке. Започнахме да пеем Mic Drop. Ние с момчетата пеем в училището, когато има специални поводи. Но също така си имаме и собствени песни. Докато пеехме забелязах как едно момиче ме гледа. Като цяло не беше толкова лоша. Беше хубава, но не красива. Както и да е. Песента свърши и бяхме изморени. Решихме да пием по нещо и седнахме.}

Техьонг- Бяхме супер момчета!
Хоби- Така е! Ние кога не сме били?
Джин- Прав си, хахаха.

Здр... отново.
Ако има правописни грешки ми кажете къде са за да ги поправя!

Чао чао