In love with you

Дълъг разговор с теб

ГЛТ на Сон Мин
{ След вечерята се оправих и отидох да си лягам, защото утре бях на училище.

6:00 Сутринта

Оффф, тая тъпа аларма.
- Изключи се вечеее.
И когато се протегнах да я изключа паднах от леглото. С няколко натъртвания се облякох, измих се и се нагримирах. След това слезнах да закусвам и тръгнах към училището. Днес беше 12 април, а на 17 трябваше да презентираме проектите си. Като се замисля, че с Юнги сме до никъде ми става лошо. Вече бях пред училището. Тръгнах да влизам, обаче някой отвори вратата. Това беше Техьонг.}

Техьонг - Оха, виж ти кой е тук.
-Офф, какво искаш?
Техьонг- Да не си мислиш, че искам нещо от теб?
-Не. Ако обичаш се разкарай, защото бързам, ще закъснея.
Техьонг- Хубаво.

беше 6:54
{Часът започва в 7:00. С влизането ми Джунгкук дойде при мен. Сложи едната си ръка над мен и се подпря на стената. }

Джунгкук- Здравей, кукло.
-О божее, хахахахаха. Това ли успя да измислиш? " Здравей, кукло". Хахаха.
Джунгкук- Хаха, ами не знам как да те наричам. Ти ми кажи.
-Викай ми Сон Мин. Така се казвам.
Джунгкук- Мнеее, не викам по имена. Предпочитам прякори. Разбира се само за играчките ми за да мога да ги различавам.
-Ти си отвратителен. { В същия момент би звънеца}
Джунгкук- До скоро, скъпа ;).

ГЛТ на Сон Мин
{ Дано някой да не е видял и да не е чул нищо. Усещането беше много странно. Като чели изпитах нещо в стомаха си. Това момче беше толкова близо до мен. Оф стига мисли за това Мин. По-добре да си изваждам нещата.}

Госпожата- Здравейте, ученици.
Ние- Здравейте, госпожо.
Госпожата- Извадете учебниците си на страница 107.
Техьонг- А тези, които нямат учебници?
Госпожата- Ахх, Техьонг. Не може ли поне веднъж да дойдеш с всичко необходимо за часовете ми.
Техьонг- Може госпожо, ама първо трябва да си ги купя.
Госпожата- Още ли ги нямашшшш?
Техьонг- Не, мислех, че завършваме.
Госпожата- Техьонг, вие сте 10 клас. Ще завършите след 2 години.
Техьонг- Ееее, госпожо. Как може така? Развалихте ми деня.
Госпожата- Някой да седне до Техьонг. И той трябва да гледа отнякъде.
-Аз ще отида до него.
Джунгкук-{не мисля така} И защо ти?
-А защо не?
Джунгкук- Защото е мой приятел не твой!
-Ем добре, отивай.
Джунгкук- Шит, {нямам учебник и сега}
-Хахахаха, аз ще седна до него.
Джунгкук- {прецакан..., отново. Сериозно ли?