In love with you

Дори и най-близките могат да те наранят

На следващия ден

ГЛТ на Сон Мин
{ Вчера се случиха доста неща за един ден. Юнги се оказа синът на този мъж, който беше в нас. После мама и мъжът се скараха, а и си разбих устата. Поне направихме проектът. Темата беше за разликите между мъжете и жените, но ще разберем утре.}

Междувременно при Юнги

Юнги- Тате, какво по ..?
Чан Бюн- Преди да кажеш нещо.. знам и съжалявам. Искам да продължа напред и да забравя за майка ти.
Юнги- И това е решението ти?
Чан Бюн- Ами да!
Юнги- Бяха само 18 дена и ти искаш да ти простя. Толкова много бързаш, а за чувствата на мама помисли ли? Тя още те обича! Няма да забравя лицето й, когато се разведохте! Та тя беше съсипана!
Чан Бюн- Но аз не я обичам!! Защо не разбереш? Обичам майката на приятелката ти!
Юнги- Знаеш ли какво? Ти винаги си бил егоист и продължаваш да мислиш само за себе си! Омръзна ми от теб! Мама се съсипа заради теб! Единственото, което се моля да ти се случи е да бъдеш на мястото на мама!
Чан Бюн- Юнги, чакай...

10 минути по-късно при Бангтан

Джунгкук- Юнги? Всичко наред ли е?
Юнги- Остави ме!
Джунгкук- Лол, само исках да попитам, извинявай, че мисля за теб.
Юнги- Млъкни!
Техьонг- Брат, успокой се! Ние нищо не сме ти направили!
Юнги- Моля ви не говорете с мен! Не съм в настроение!
Джунгкук-Хубаво, като знаеш как да се държиш с приятелите си, тогава ела да си говорим. Или всъщност по-добре недей, забравих, че не си в настроение!
Юнги- Кук, аз...
Джунгкук- Спести си го! Излизам!
Техьонг- Брат, какво ти става?
Юнги- Ами просто преди малко... знаеш ли какво остави, не искам да те занимавам с тъпите си проблеми.
Къде са момчетата?
Техьонг- Честно казано, не знам, снощи се напих като копеле.
Юнги- Не, че не си и без да се напиваш! Хахахахах.
Техьонг- Хахах, айде брат ще се видим по-късно.
Юнги- Е, къде отиваш?
Техьонг- При една мацка.
Юнги- Да, хубаво отивай, аз ще си седя сам самичък тук.
Техьонг- Амииии.... дообре! Чао!
{ Техьонг тръгна и останах сам, изобщо не схвана смисълът}

ГЛТ на Джунгкук
{ Тоя и той да го питаш дали всичко е наред и почва да ти вика млъкни. Повече няма да питам никой как се чувства, защото хората са егоисти и мислят само и единствено за себе си. И само, защото е така ще се опитам да сдобря баща му с майката на Мин, за да съм сигурен, че нищо няма да стане между нея и Юнги.}

Междувременно при Сон Мин

Мама- Мин довлече си задника в кухнята веднага!
Крис- Хаха, загазила си!
- Оо, я млъквай.
{ Отидох при мама и ето какво стана}
Мама- Искам да спреш ся какъв контакт с този Юнги.
-  Моля?? Няма как да стане!
Мама- Какво каза?
- Ами съжалявам, но няма как да стане!
Мама- Няма да се срещаш повече с него или той ще пострада заради теб!
- Какво по дяволите?
Мама- Мисля, че бях ясна, нали!
- Д- да.
Мама- Добре, миличка радвам се, че не стана по лошият начин.
- Добре, но той ми е най-добрият прияте тук.
Мама- А какво стана с най-добрата ти приятелка?
- Ами, все още се виждаме, но по-рядко.
Мама- Ще излизаш с нея, стига да няма никаква връзка с Юнги или някой негов приятел.
- Не, няма.
Мама- Супер! Радвам се.
- Обаче аз трябва да представя проектът си с Юнги.
Мама- Ти ще говориш през цялото време и няма да го оставиш той да говори. Между другото ще има хора, които ще те наблюдават. Няма да разбереш кои са, защото ще се държат като нормални ученици.
- Мамо, силно се притеснявам за теб! Какво ти става? Защо правиш от мухата слон?
Мама- Добре де, виж. Просто, не знаеш как баща ти почина.
- Аз, аз наистина не знам. Разкажи ми.
Мама- Аа, какво?
- Разкажи ми за смъртта му!
Мама- Ами аз, не по-добре не! Задълбах малко.
- Добре не ми казвай, излизам да се поразходя.

ГЛТ на Сон Мин
{ Какво се случва с майка ми?? Изведнъж толкова много тайни ми идват в повече. Искам да послушам малко музика и да спра да мисля за всичко и всички! Исках да сменя песента, когато се блъснах в някой, когато спогледнаха да видя в кой се блъснах видях Джунгкук. }

Джунгкук- Лол, полека!
- Съжалявам де. Не те видях аз просто слушах музика и стана внезапно.
Джунгкук- Какво правиш навън?
-Разхождам се. Ти?
Джунгкук- Ами, аз също.
- Е, добре, радвам се, че се срещнахме.
Джунгкук- Да се поразходим заедно?
- М-моля?
Джунгкук- Глуха ли си?
- Не.
Джунгкук- Е, тогава?
- Ами добре.
Джунгкук- Хубаво, става ли да те заведа на едно място, на което ходих още от малък.
-Нали няма да ме убиеш?
Джунгкук- Страшен хумор.
- Хахаха, добре хайде.

Здр, мойки.
Този път се улях със закъснението!
Ще се постарая да не го правя повече!
Прочетете и другата ми книга
We can't be together!
❤️