-3-

78 12 16
                                    

Може би грешните хора.
Хей! Искам да ви разкажа какво се случи снощи.
Реших да пиша на бившите ми най-добри приятелки, за да им кажа това, което исках от много време, но все не събирах смелост, не знам защо. Като цяло исках да им кажа и още неща, но не смятам, че са за чат. То и това не беше, просто не можех да им го кажа в очите, заради реакциите им. Та написах им това:

"Помниш ли когато бяхме трите? Тогава, когато бяхме заедно по коридорите и като цяло почти не се отделяхме? Когато всяко междучасие бяхме на твоя чин и си говорихме и се смяхме? Когато си се сърдехме за най-малкото нещо, но се оправяхме много бързо? Или пък когато една от нас не беше добре и си помагахме? Подкрепяхме се, винаги и във всичко. Но там е може би малкия проблем, незабележим за никоя от нас... Дори и да искаме да се върнем към това и да искаме сега да бъде същото, то никога няма да е. Глаголите са "бяхме", минало свършено време... Време, което надали някога ще се върне..."

Малко след като го написах беше видяно и в отговор от едното момиче получих "Защо ми казваш това?". Да, аз бих отговорила по същия начин, ако бях на нейното място и не разбирах какво бях направила.
В крайна сметка осъзнавам, че след това предателство от тяхна страна, един вид съм пропиляла толкова години, толкова емоции може би с грешните хора... Но ако някой ме попита дали съжалявам, бих отговорила "Не много". Сега споделям времето си с две момичета, които ме подкрепят, макар и да не се познаваме лично и да не сме се виждали... Момичета искам още веднъж да ви благодаря за всичко. <3 <3 <3

Коментирайте с вашето мнение за темата и какво бихте отговирили, ако на вас ви напишат/кажат това. Обичам ви! Чао!


Блог {Спрян}Where stories live. Discover now