днешните неща

13 1 4
                                    

Здрастиии! Как стеее? *friendly content*
Съжалявам, ако сте очаквали нещо сериозно или интересно. Днес мисля да ви говоря, защото искам да говоря с някого, но не мога, защото всичките ми приятели (колкото и да са) са заети.

Сутрин. 7:30-8:00. Излизам да си чакам автобуса, всичко точно, настроението ми беше супер. Качвам се и си говоря с една приятелка и към 7:45 автобуса спира на една спирка, качват се други ученици, пак всичко е окей до момента, в който не ме лъхна миризма на пот. Понеделник сутринта! Хората не са чували за дезодорант/парфюм/рол он. Издържа се докато слязохме. Качваме се по стъпалата, пак си говорим, влизаме в класната стая и се чува чалга. Нищо ново, търпи се.

Голямо междучасие. Обичайното нещо от скоро: с едната ми най-добра приятелка отиваме до болницата да си вземем чай и след това закуска.

Часовете минаха. Имам уговорка с една друга приятелка да отидем у тях. Говорим си, гледаме нейни рисунки и към 15:20 майка ми ми звъни. Вдигам ѝ и тя ме пита къде съм и защо закъснявам. Аз ѝ казвам, че съм при една приятелка и точно в този момент се сещам, че забравих да кажа на майка ми, че ще закъснея. Пита ме защо не съм ѝ казала и първосигнално отговарям с "Казах ти, беше в неделя" (Деца не лъжете родителите си или когото и да било друг!) и като се прибере от работа ще измислям какво ще кажа, за да се размина с малко, с нищо няма как. Едно е ясно - ще си имам проблеми. А, не, чакай, аз вече ги имам.

А, да, вярно, имам 5 по английски. Не се гордея, ама не ми е и гадно. Това между другото там някъде. 😅

Не знам кога ще ми е до сериозни части и кога отново ще пиша, но декември е сигурно, че ще има.
Вашият ден как мина?
Ако имате някакви въпроси към мен - задавате ги свободно, ще ви отговоря все някога.
Извинявам се, ако има някакви грешки. Баййй ❤

Блог {Спрян}Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon