Да започнеш живота си отначало

04

Да там стоеше Макс. С Амбър се спогледахме. Отидохме до масата и се запознахме официално с родителите на Макс, а аз се запознах и със самия Макс. Амбър вече го познаваше и си личеше, че не и е много приятно затова помоли родителите си да се прибере по-рано. По средата на вечерята тя си тръгна и аз трябваше да остана на саме с Макс , защото родителите ни трябваше да обсъдят нещо важно и ни изгониха. Почнахме да се разхождаме в един парк. Всичко беше тъмно. Макс наруши тишината:
- В нашето училище ли ще учиш?
- Мисля, че да.- отвърнах
- Ами.. имаш ли си гадже?
- Имали значение?- попитах
- Ами да има! Не се мотая с обвързани момичета!- каза той и едва сдържаше смеха си
- Сериозно ли? Мислиш ли, че се вързах? - казах аз и му се усмихнах леко
- Ами надявах се. - каза той
- Еми не стана
- Искаш ли да излезем някой път на среща?- отвърна той съвсем спокойно. Въпросът му не ме учуди много.
- Незнам ще си помисля.- отвърнах аз категорично
- Добре ще приема за половин да.- усмихна се той и ми намигна
- Ами ако искаш да се връщаме, че ми стана студено, а и немога да ходя много на високи токмета.- казах. При думите ми той си саблече сакото ди ме наметна с него. Хвана ме и ме вдигна на ръце аз изпищях и извиках:
- Какво правиш веднага ме пусни долу!
- След като те болят краката не мога да те остава са ходиш скъпа.- намигна ми той с голяма усмивка
- Забрави какво ти казах просто ме пусни- извиках пак и започнах да го удрям
- Въй здраво удряш за момиче.- подчерта той и наблегна на думата момиче. Аз го изгледах странно и казах:
- Защо момичетата да не са беззащитни създания. Повярвай ми момичетата са много по упасни от момчетата- казах аз категорично
- Добре както кажеш- каза той явно не му се спореше с мен. Той че заведе до нас. Откъде ли знаеше къде живея? Зачудих се аз. И мислите ми бяха прекъсната от гласа на Макс::
- Тук живееш нали?- попита
-Да- отвърнах
-Добре тогава аз ще тръгвам- каза той
- Добре лека- казах аз преди да се разделим. Отидох до фходната врата и чух да казва нещо:
- Емили. Ами ще се видим ли утре?
-Ами незнам-отвърнах аз
-Ето това е тел ми номер звънни ми ако искаш да се видим- каза той и ми подаде едно листче и ми се усмихна. Аз взех листчето и му помагах за сбогом. Той тръгна, а аз се качих горе в моята стая и се пльоснах на леглото след това явно съм заспала

----------------------------------------------
Съжелявам, че скоро не съм качвала глава но нямах възможност. Благодаря на всичко, които четът историята ми❤️