Да започнеш живота си отначало

07

Какво?! Защо този влиза в женската? Ядосах се и извиках:
- Какво правиш тук?
- Чакай, чакай не викай- той влезе и заключи вратата. Незнаех да ли съм бясна или изплашена.
- Отключи веднага- опитах се да го избутам , за да мина, но той беше много по-силен от мен.
- Моляте , изслушай ме- каза той още държейки ме. Какво ли искаше да ми каже? Бях объркана. Някакъв непознат влиза в женската , за да ми казва нещо. Той отпускаше хватката си , докато не ме пусна.
- Хайде казвай ве нещастник!- бях толкова бясна , че неможеш да пребия този боклук , който хваща момичетата в тоалетни и после.... не нейсках да си го помислям.
- По- кротко малката не искам да те нараня просто искам да поговорим.- просто да говорим ли? Та той беше само на няколко сънтиметра от лицето ми. Изпитах страх.
- Така успокои ли се вече?- каза той съвсем спокойно
- Да, хайде казвай- казах аз със същия тон като неговия
- Съжелявам, че трябваше да те плаша или да те заключвам в тоалетна, но това е найстина важно така , че моляте изслушай ме внимателно- аз кимнах и той продължи-Незнам как да ти го кажа.
- Еми казвай вече де - изпитах раздразнение нестига , че ме е заключил , но и ми се моткаше
- Ами аз.... та такова... исках....да....- тогава на тоалетната се почука. Макс блъскаше и крещеше. Какво щяхме да правим сега? Щях да припадна. Тогава Камерън ме хвана и отвори вратата. Моля тъкмо си намерих кадже и щях да го изгубя заради този Камерън. Въй не идеше ми да потъна в земята. Макс изкрещя:
- Веднага и пусни ръката мелес такъв - Камерън така и не ме пусна тогава Макс почервеня. Сви ръката си в юмрук и фрасна Камерън и така и двете момчета започнаха да се бият. Чудех се какво става. Аз ли бях причината за това. Незнаех какво да направя паникьосах се и накрая изкрещях с всички сили:
-СПРЕТЕ!- и двамата се обърнаха към мен.- Какво ви става? Защо се биете?- пак извиках , но със сълзи на очите. Тогава те спряха явно забелязаха, че плача.
- Стига, стига не плачи- Макс дойде и избърса сълзите ми , а Камерън стоеше  , а в очите му се четеше болка, която и аз изпитах когато го гледах така. Гледах ме се докато Макс не ме задърпа към колата. Тогава бях объркана незнаех какво да правя и реших:
- Макс трябва да поговорим- казах аз като ме устави пред нас.
- Да какво има?- отвърна ми той замислено
- Не съм готова за връзка!- сериозна ли го казах? Не мога да повярвам на себе си.
- Моля какво каза? Не си готова за връзка. Заради онзи ли ме зарязваш? Ти побърка ли се?
- Не съвсем добре съм щом те зарязвам и не е заради онзи и името му е Камерън трябва да го знаеш след като сте приятели.- казах и затръшнах вратата вече се чувствах по- добре. Най - после свободна.