Да започнеш живота си отначало

12

Станах около 6:30. Отидох в бабята и извърших процедурите си. Облякох едно черно дънки и бял потник, сложих си малко спирала и очна линия. Прибрах си учебниците и отидох да закуся. Амбър вече беше долу.
- Добро утро- каза тя
- Добро утро и на теб.
- Готова ли си за първия ден?
- Мискя, че да.
- Ами закусвай по-бързо и да тръгваме
- Добре ей сега съм готова- взех си закуската и започнах да се тъпча
Влязох в колата си и тръгнах за училище. По пътя усетих как ми се свива стомаха. Ов супер много се притеснявах. Ами ако стана аудсайдер. Не , че ми пука за мнението на някакви комплексари , но все пак се притеснявах. Докато размишлявах видях, че вече съм пред училище. Слязох от колата и се запътих да търся кабинета по математика. Обикалях из коридорите, но не го намирах. Накрая видях , че момчето с което се бях запознала вчера. Отидох до него и го поздравих. Добре , че е от моя клас. Тръгнахме и по коридорите видях Камерън.

ГТНК
Видях я. Вървеше към кабинета по математика. Беше с Томас. Сериозно ли? Този изобщо не е за нея. Вече закъснявах затова реших да влизам в час. Имах история затова не бързах. Влязох в стаята и си седнах на чина. Часът мина както обикновено скучно и безмислено. Не ми се стоеше вече в това училище писна ми от обстановката , затова реших да се прибирам нямах повече работа тук, затова реших да си ходя. Тръгнах към колата си, но тогава чух някакви писъци. Женски глас крещеше за помощ. Затичах се към посока на звука и тогава видях Емили. Причерня ми. Някакво момче в целуваше по врата , а тя се опитваше да го избута. Видях как се стичат няколко сълзи по лицето ѝ.
ГТНЕ
Когато с Томас влязохме в час госпожата ни сложи да седнем по отделно. Него го сложи до едно червенокосо момиче , а мен до едно момче. Черна коса, тъмни очи, плочки на корема. Не беше едър , но имаше мускули. След часа, който само да подчертая мина трудно и мачитлбо аз се запознах с момчето до мен. Казва се Итън. Симпатичено момче. Следващия ми час беше физическо, както и неговия. Запътихме се към фискултурния салон. Всеки си влезе в неговата съблекалня , за да се преоблече. Часът си мина нормално. Запътих се към съблекалнята , за да си сложа мойте дрехи, но Итън ме спря. Попита ме дали искам да излезем на двора за малко. Искал да пуши, а нямал компания. Аз се съгласих и излязохме. Отидохме на някакво забутано местенце. Итън запали цигарата си и прекъсна настаналата тишина:
- Пушиш ли?
- Не, не понасям цигарите.
- А имаш ли си приятел?
- До скоро прекратих една връзка, но не беше кой знае какво. А ти имаш ли си приятелка.
- Не
- Сериозно ли. Още никоя ли не е откраднала сърцето ти?
- Хах, още не.- тогава той почна да се приближава все по- близо до мен
- А искаш ли да тръгваме , че звънеца ще бие всеки момент- той се усмихна леко и загаси цигарата си
- Не се притеснявай няма да закаснеем.
- Аз ще тръгвам- казах направих крачко, но той ми хвана ръката- Пусни ме веднага
- Казах ти , че няма да закаснеем
- Пусни ме- вече се изнервих и извиках
- Скъпа не се ядосвай- той ме притисна до стената беше на сънтиметри от лицето ми , вече изпитвах стах. Той започна бавно да целува врата ми , а аз крещях да ме пусне. Тогава видях , че има някой зад него. Немажах да видя добре, защото очите ми бяха замаглени от сълзите. Фигората се приближи хвана онзи нещастник и го събори на земята , започна да го налага с юмруци. Тогава погледа ми се изясни и видях , че това е Камерън. Като видях кръвта по ръката му започнах да викам да спре.
- Кам Моляте спри ще го убиеш- онзи още малко и щеше да припадне. Когато сложих ръката си върху тази на Кам той се успокой. Пусна го и ме хвана за ръката , за да ме махне от тук. Явно виждаше, че всеки момент ще се срина. Сложи ме да седна в колата му и запали. Аз още се държах да не избухна в плач. Беше ми тежко найстина ли ми се случваше това? Той спря на някакво тиха място. Нямаше никой. Аз слязох от колата , както и той и се затичах към него. Прегърнах го силно и сълзите излязоха от само себе си. Той също ме прегърна вдигна не на ръце и ме сложи в скута си. Ов направо незнам как не е търпял да му цивря на главата, но му благодаря адски много за това.