Да започнеш живота си отначало

10

Разбрах ,че това е онзи Канерън от кафенето. Стана ми лошо. Сериозно ли, защо все на мен се случва?
- Ти- обърнах се към Камерън- Това ли е брат ти?- после към Оливия
- Май не се радваш да ме видиш- Камерън се усмихна мазно
- Ов, що за хора сте вие?- казах и ми си насълзиха очите. Сьлзите не бяха от мъка или нещо подобно, а бяха от гняв, който не можех да излея.- Махайте се и нейскам да ви виждам повече- обърнах се към всички

           Една седмица по-късно
  Утре сме на училище. Честно казано доста се вълнувам. Големи скандали станаха. Направо почна да ми писва. Дано поне в училище да не е така. Амбър ми разказа какво представлява училището и по нейните обяснения незнам как ше се впиша. Избрах си за първия учебен ден една черна рокля с 3/4 ръкави. Няма смисъл да се контя много все пак не отивам на модно ревю. През изминалата семица доста мислих дали да се здобря с Оливия и накрая реших , че тя не е виновна , че брат и е Камерън. Не си избираме семейството все пак, а и тя откъде да знае , че го познавам. Ужасих и се вчера и днес ще се видим.  Дано да не ми се е разсърдила за нещо.
    Вече вървях към парка. Там се бяхме разбрали да се видим. Седнах на една пейка. След малко я видях. Идваше с едно хъски. Незнаех , че има куче. Станах от пейката и и казах:
- Виж съжелявам , че ти се расърдих. Ти не си виновна за нищо. Моляте нека пак да сме приятелки.
- Ов, толкова много време ли ти отне да ми го кажеш- каза го и ме прегърна доста здраво.
- Хайде да се поразходим, ако искаш?
- Да вървим- хвана ме за ръката и ме замъкна на някъде. След ката се изморихме да бягаме и вървим седнахме на една пейка
-  Ами изках да те питам нещо- казах несигурно
- Казвай
- Ами исках да те питам за брат ти
- Какво за него
- Ами той  откъде се познава с Макс
- Ами те бяха най- добри приятели, само че Макс преспа с приятелката му преди година. Честно казано тя си беше курва, но брат ми я обичаше
- О  , незнаех
- Да добре , но трябва да се оправяме , че утре сме на училище.
   Прибрахме се, вечерях и се изкъпах. От вълнение едвам заспах.