Да започнеш живота си отначало

05

   Събудих се.Отидох в банята измих си грима, с който вчера съм заспала. Взех си едни къси дънки и един потник до кръста. Слязох долу и закусих палачинки с бананов шейк. По средата на закускта дойде и Амбър. Поздравихме се и тя си взе два портокала , за да си направи портокалов шейк.
-Как прекара снощи- Амбър прекъсна тишината
- Ами добре. След като ти си тръгна Макс ме закара до нас.- отвърнах
- Ок, но те предопреждавам невярвай много на Макс- каза тя взе си шейка и се качи в нейната стая. Аз останах на масата замислена. Незнам защо, но не вярвах на думите ѝ единственото в , което вярвам е, че Макс не е такъв какъвто говорят. След като ззакусих Амбър беше излязла на фризьор, а в къщата няма никой. Реших да пиша на Макс

      Емили-Здравей аз съм Емили. Искаш ли да излезем?
Макс- Да, от къде да те взема?
Емили- След 20 мин пред нас.
  
След като Макс дойде да ме вземе отидохме на едно много красиво място. Незнам къде беше , но явно не беше близко, защото пътувахме цели 2 часа. Когато отидохме седнахме на една бесетка. Макс наруши тишината:
- Харесва ли ти?
- Да и то много тук е просто...-неуспях да довърша, защото той ме прекъсна
- Удивително- каза той, но от къде знаеше какво щях да кажа
- Да това щях да кажа- отвърнах и се вгледах в очите му, а той в мойте
- Искаш ли да се поразходим?- попита не той аз му кимнах и тръгнахме. Така обикаляхме от доста време и си говорихме за сякакви неща. Докато не се стъмни и не тръгнахме. След като спряхме пред къщата с Макс ислязохме от колата.
- Хареса ли ти разходката?- попита ме той
- Да беше прекрасно. Благодаря ти!/ казах аз усмихнато
- Няма защо трябва пак да го направим някой път.- отвърна ми и ми намигна. След това се гладахме няколко секунди докато той не ме целуна. Да той ме целуна, а аз отвърнах на целувката. Незнам дали осъзнавах, че това е грешка. Сладка грешка продължавах да го целувам все по-страстно и по-страстно нейсках да го пускам, но вече не ми достигаше въздух и се разделихме. Настана неловка тишина.
- И сега какво- попитах аз
- Ами вероятно вече трябва да сме каджета- каза с перверзна усмивка
- Ами добре- усетих как започвам да се изчервявам и бързо се затичах към вкъщи. Какви всеки път когато се изчервявам ли щях да бягам? Както и да е веднага се качих в моята стая и се загледах през прозореца той тъкмо тръгваше. И явно ме видя, защото ми помаха за сбогом. Аз дръпнах пердето и леко изпищях от радост. Това сериозно ли се случваше? Аз бях гадже с Макс.

___________________________
Здравейте хора ако някой чете изобщо съжелявам ако пиша бавно, но се чудя как да направя книгата по- интересна . Нейскам да е типичната любовна история в , която се срещат влюбват се и преживяват някакво малко препятствие и заживяват щастливо . Не искам да е по- интересна от това затова моля продължавайте да четете историята ми❤️