Лятната ваканция дойде неусетно (то па как да се усети като учебната година трае средно между два дни и една седмица.)
Аз си лежах в леглото и изглеждах така:
По едно време дойде една от домашните помощници и ми вика да ставам. Аз ú викнах да не ми вика, щото ако аз започна да ú викам, ще стане страшно и наште ще я уволнят понеже ми вика. Тя се извини задето ми се развика и ми сервира любимата ми закуска - палачинки с нутела, а за пиене - айран от обезмаслено мляко от свободно отглеждан в Южен Тибет як.
Аз станах, за да се преоблека. Докато вървях към гардероба изглеждах така:
Да спя с кецове, кво проблем ли имате?!?!?!?!?!
Бръкнах в гардероба и си избрах тази рокля:
После си сплетох косата така:
Гледах си в огледалото и си мислех, че ако Захари ме види сега ще ритне камбаната от кеф. Засъжаление обаче не го бях виждала след като ме помля от кютек в училищните тоалетни и ми беше много тъжно.
Изведнъж ей така докат си мислех чух някакво туп откъм прозореца. Обърнах се и видях, че единственият, непофторим и ужасно сексапилен Захари Стайлс се бе метнал в стаята ми през прозореца. Аз изтичах при него и му помогнах да стане и му казах:
- Олийе, Захаринйе, ти отде са взе бе?
Захари: Оу, ма, кво ма бараш, ма! - извика ми Захари и ме отпери през мутрата - Не виждаш ли тоя хеликоптер дето кръжи тука над копторката ти. С него дойдох.
Сега като ме отпери аз се сетих колко хубаво ми беше като ме пердаши в училищните кенефи и го награбих. Зарових пръсти в мазната му коса и изтисках олио колкото за пет литра туба на "Калиакра".
По едно време ни писна само да се плюнчим и решихме да се вземем. Захари ме метна на леглото кат чувал с картофи и се пльосна върху мен. Съдра си гащите а после и моята рокля (не че ми пука де. Нали нашите ходят да копат нефт за шейх Абу Азис Хакан Ебан Банан бил Исхакан ал Суджук бин Кебаб Салфетка. Ще ми купят нова стига да се върнат от Киргистан.)
Та докъде бях стигнала? А да... Захари си съдра гащите и ми го забучи кат колец на домат. На мен не ми направи много впечатление ама все пак почнах да меча като разгонена коза.
По едно време дойде няква там друга прислужница ама не изглежда да се изненада това как ни завари със Захаринчо. Само каза, че леля ми Минка Драганкина, която живее като отшелник в монголските степи се е обадила, за да ме информира, че по време на почивката в Киргистан наште са били изядени от стадо месоядни диви кози и нямало на се приберат. Ми тва им бил късмета. Сега обаче аз ще мога да се оженя за Захари.
Изгоних прислужницата и викам на Захари:
Разговор:
Аз: Аре, бе, Захаринйе, ставай, бре! Не чу ле, че родителите ми дето от 4 години не съм ги виждала са се гътнали.
Захари: Значи ся ще се омъжиш за мен?
Аз: Да, Захаринчо и ще стана Козица Стайлс! Ще бъдем най-яката двойка. Козари за Козица и Захари.
Захари: Баси кефа! Обичам та ма пача! Още от както те видях в дск и после кат те млатих в кенефа знаех че ще си ми женичка.
* * *
След два дена вдигнахме сватба с водещи Сузанита и Наско Ментата. Аз пък бях бременна с разнояйчни осемзнаци, които родих по средата на медения месец.
Сега двамата сас Захари сме световно известни петролни босове и живеем на върха на Емпайър Стейт Билдинг в Добай.
•
•
•
•
•
•Край!
ESTÁS LEYENDO
Пародийките на Милка
HumorПародийка на всички простотийки в wattpad. Ако сте лигла, пишеща бозав фенфикшън с глава, състояща се от 100 думи и 1 000 снимки, мястото ви е тук. Ако сте книжна тийндейджърка, която всеки ден се къпе по десет пъти, без да ú окапе косата, живее в...