Complicated (j.h.)

Краят на дългото чакане

"....Хей,Цвети!...

-Какво? Някой повика ли ме?

..Цвети,насам!...

-Дрейк?

...Ела насам,Цвети!... - приближих се до него и...

-Кой си ти? Какво по-....." 

Звънлива мелодия се чу от телефона на Цвети и я събуди."Ох тая аларма..", каза си тя и я изключи. Почеса се по главата,мислейки си какъв е бил странният сън,който е сънувала. Часът беше 8 сутринта,ден петък,но тя трябваше да стане рано, за да се приготви за дългия път към София. Вече се бяха минали онези три месеца,които Цвети чакаше с голямо нетърпение. Тя стана, протегна се и отиде до прозореца. В момента в който дръпна щорите, слънчевите лъчи погалиха лицето й. "Какъв прекрасен, топъл ден..", помисли си Цвети,усмихвайки се. Върза си косата на кок,за да да не й влиза в очите и да й пречи, и тръгна към банята,все още облечена с любимата си пижамата. Когато отвори вратата,тя видя,че на нея има някъв залепен лист,на който пишеше: "Добро утро,слънце! С баща ти ти написахме бележката за днес по семейни причини и ще отидем до училището да я дадем на класната ти, а след това ще минем през автомивката.До половин час ще сме се прибрали,затова гледай да си готова дотогава. С обич,мама"  Цвети отлепи листа от вратата и след като го остави на бюрото си,влезе в банята. След около 10 минути излезе и отиде в стаята си да се преоблече. Обикновено стоеше в банята за около 20 минути,че дори и повече,но този път не се застоя толкова много,защото вълнението,което изпитваше,беше много голямо и я караше да бърза. След като се преоблече,изкара всичките си учебници и тетрадки от раницата и сложи някои дрехи вътре,тъй като щяха да останат в един хотел в София за 3 дни. Когато приключи с приготвянето на багажа си, реши да звънне на Ани. Взе си телефона и набра номера й.

- Ало,Ани? - каза Цвети,веднага щом Ани вдигна телефона. - Къде си,готова ли си?

"Да, тъкмо си оправих багажа. Мари също е готова с нейния и след малко тръгваме към вас" - отговори Ани.

- Добре, чакам ви - отвърна Цвети и натисна червената слушалка.

След около 10 минути Цвети чу,че на входната врата на апартамента й се позвъни. Тя отвори и видя Ани и Мари да стоят отпред с две раници. Точно когато ги покани да влязат,майката й се обади да й каже,че с баща й ги чакат долу на входа. Момичетата слязоха долу и се качиха в колата. След като се увериха,че не са забравили нищо,потеглиха към София.