Complicated (j.h.)

Краят на безгрижните години

- Ало, Цвети? Как си? Как мина националното? - чу се нежен глас от другата страна на телефона.

- Ами, добре съм, Мари.. Беше хубаво, но можехме да се справим доста по-добре - каза в отговор Цвети и въздъхна. - Като се приберем, ще ти разказвам повече, става ли?

- Добре, с нетърпение чакам да си дойдете! - възкликна Мари и затвори телефона.

Беше се минал месец и половина, съответно и националното състезание по хип-хоп танци бе преминало. Отборът, в който Цвети танцуваше, беше доста добър, но останалите участници се справиха една идея по-добре и поради тази причина въпреки усилията си, отборът на Цвети успя да се класира на второ място, което означава, че се разминаха с пътуването до Франция и участието в международното състезание.

Цвети беше някак разочарована от себе си. Тя си падаше малко перфекционист относно повечето неща. Обичаше да си поставя цели, макар и понякога да бяха прекалено високи, и се стремеше да ги постигне по възможно най-добрия начин. Тя бе тренирала много усилено през последния месец и половина за състезанието и класирането им на второто място я накара да се чувства сякаш не е дала всичко от себе си.

- Съберете се всички! - треньорът извика всички момичета и момчета от отбора. - Преди да се качим в автобуса и да тръгнем, искам да ви кажа, че се справихте наистина страхотно! Досега съм бил на доста танцови състезания и никога не съм виждал толкова страст, любов и отдаденост в нито един танцьор. Дадохте най-доброто от себе си. Не позволявайте на някакво си второ място да ви съсипе настроението! Ходете с гордо вдигната глава, защото много малко танцьори са стигали до първите 3 места и факта, че вие сте от тези танцьори доказва колко сте добри и ме прави изключително горд да бъда ваш треньор! - мъжът завърши вдъхновяващата си реч и танцьорите го аплодираха. След тези думи, всички се качиха в автобуса с широки усмивки на лицата. Включително и Цвети. Речта на треньора я докосна и й показа, че дори да не успее да постигне целта си, не трябва да се отчайва, а трябва да продължи да опитва, докато се получи.

След като се прибра в родния си град Пловдив, Цвети побърза да си иде вкъщи и да сподели за страхотното едноседмично преживяване с родителите и приятелките си. Тя беше щастлива докато разказваше, благодарение на речта на треньора й, а те я гледаха с усмивки на лицата и се чувстваха повече от горди с нея. Тя беше започнала да става все по-уверена в себе си.