Complicated (j.h.)

Ежедневието и големите мечти

- Побързай Цвети, ще закъснеем! - Ани и Мари се провикнаха от хола, чакайки приятелката им да излезе от стаята си. Тя се приготвяше за училище, но този път се бавеше повече от обикновено.

- Идвам! - извика Цвети.

Трите приятелки живееха в един и същи квартал и затова всяка сутрин се срещаха в малкия парк,за да ходят заедно на училище. Но в този понеделничен ден Цвети се бе забавила доста и приятелките й решха да отидат до апартамента, в който живееше тя и който не беше много далеч от парка, и да видят какво става.

- Готова съм! - Цвети най-накрая излезе от стаята си.

- Най-после! - измрънка Мари - Хайде да тръгваме, имаме 20 минути да стигнем на време!

Момичетата грабнаха раниците си и се запътиха към спирката колкото се може по-бързо. След не толкова дълго чакане автобусът им дойде и те се качиха. Когато слязоха пред училището, погледнаха часа и видяха, че закъсняват с около 5 минути. "Супер..добре че имаме първи час с класната", помисли си Цвети.

- Добро утро, госпожо. Извинете за закъснението - момичетата нахлуха задъхани в стаята.

- Няма проблем, сядайте - подкани ги класната им ръководителка, която беше доста готин човек, но все пак държеше учениците да идват навреме. - Момичета, гледайте следващия път да дойдете малко по-навреме, защото имаме доста работа по подготовката за матурата ви накрая на годината.

- Добре госпожо - отговориха й те и си седнаха по местата, а тя им се усмихна.

- Така, сега ще раздам на всички по един примерен изпит, за да се упражним и да видим на какво трябва да наблегнем повече. - заяви госпожата и часът започна.

Останалата част от часовете им мина по-леко. Учителите повече си говореха с учениците, отколкото да им преподават, тъй като беше краят на април и краят на последната учебна година за 12 клас беше много близо.

След като всичките им учебни часове приключиха, момичетата излязоха от училището и се запътиха към близкото кафене.

- Цвети, имаш време за едно кафе, нали? - попита я Ани.

- Да - отговори Цвети - репетициите са ми чак след два часа, така че имам доста време.

- Не може ли да дойдем да гледаме? - обади се Мари и направи кучешка муцуна, която накара Цвети да се засмее - и двете с Ани много искаме.