Complicated (j.h.)

Първия работен ден в компанията

- Ох, мамка му... кой реши да ми се обажда толкова рано...

Цвети си промърмори под носа и вдигна телефона, без да поглежда кой звъни.

- Добър ден! - един приятен женски глас започна да говори (на английски, слава богу..) - Вие сте Цвети Иванова, нали така?

- Да, аз съм.. - промърмори Цвети, все още сънена.

- Чудесно! Обаждам се от компанията Big Hit, за да Ви съобщя добрата новина - вие сте една от одобрените танцьори за така желаните свободни места. Поздравления!

- Боже!! - Цвети за малко да си изпусне телефона. Очите й станаха двойно по-големи и тя се разсъни за секунди. - Много Ви благодаря!

- За нищо! - жената от другата страна на разговора леко се засмя, защото хората, на които беше се обадила да съобщи хубавата новина реагираха по същия начин като Цвети.

- Трябва да дойдете в 3 часа следобяд в компанията, за да Ви запознаем с договора и неговите условия.

- Разбира се! Ще бъда там. Благодаря Ви отново! - заяви Цвети и жената прекрати разговора.

Веднага щом се увери, че все още не спи и не сънува, Цвети скочи от леглото и погледна часовника. Беше около 1 часа следобяд. "Май съм попрекалила малко повечко с телефонните разговори снощи.." , помисли си тя. Беше си легнала доста късно предната вечер, тъй като се бе прибрала късно от следобедната си разходка и бе провела два доста дълги разговора с родителите и приятелките си.

Докато се приготвяше, тя не спираше да се усмихва и да си припява любимите песни. Беше повече от щастлива и горда със себе си, защото е успяла да стигне до тук и най-после има шанса да започне реализирането на мечтата си.

След като закуси, Цвети погледна часовника и видя, че има по-малко от един час да стигне до Big Hit, затова тя взе раничката си, в която държеше всички лични документи и един суитшърт (в случай че навън захладнее), и излезе от квартирата си. За нейна радост, този път имаше достатъчно време да изчака автобуса.

Близо 20-25 минути по-късно автобусът стигна до сградата на компанията. Цвети слезе и се насочи към входа й. Когато влезе, жената, която й се бе обадила по-рано, стоеше във флоайето, чакайки всички одобрени танцьори да се появят, за да ги упъти към съответната зала. Едно момче влезе в сградата заедно с Цвети. Когато стигнаха до жената, се оказа, че той също е част от танцьорите. "О..явно са ни извикали всички по едно и също време.." , помисли си Цвети. Жената учтиво ги упъти до залата, в която трябваше да се съберат всички приети участници от финалните прослушвания.