Complicated (j.h.)

Пътуване и подготовки

- Къде е Цвети? Още ли се оправя?

- Не знам, преди половин час отидох да я събудя и уж стана.. Ще отида пак да я проверя..

Беше рано сутрин. Родителите на Цвети се притесняваха, че дъщеря им ще закъснее за полета си и затова майка й отиде отново да провери дали е започнала да се приготвя.

- Цвети, скъ- - раздразнен поглед се появи на лицето на жената, когато видя, че момичето й все още е в леглото - Трябва да ставаш вече иначе ще закъснееш за полета! - тя побутна дъщеря си малко по-силно и най-накрая успя да я събуди.

- Ъхх.. колко е часа? - Цвети попита едва едва.

- Ами, ако не станеш до 10 минути, няма да има смисъл дори да ме питаш..

Очите на Цвети станаха двойно по-големи щом чу отговора на майка си.

- Оле, закъснявам!! - извика се тя, тичайки към банята. После се преоблече с каквото хвана първо от гардероба и си стегна багажа толкова скоростно, че когато се появи готова за път пред родителите си, те бяха доста изненадани.

- Е, тръгваме ли? - каза Цвети с ентусиазиран тон и с усмивка, чрез която се опита да игнорира факта, че закъсняваше.

Родителите й се спогледаха и тримата побързаха да излязат от апартамента си. Натовариха в колата багажа на Цвети (който не беше никак малко), качиха се и потеглиха към София.

Двучасовото пътуване им се стори по-дълго от обикновено. Но ето че най-сетне стигнаха до табелата, която осведомяваше, че навлизат в столицата. Цвети ставаше все по-нетърпелива, а родителите й бяха все по-близо до това да се разплачат от щастие. Те се чувстваха изключително горди с малкото си момиченце, но определено не бяха готови да я видят как пораства и започва да се превръща в отговорен и зрял възрастен. Но това е момент от живота на всеки човек и не може да бъде пропуснат.

Когато пристигнаха на летището, Цвети ахна при вида му. То беше огромно и препълнено с хора. Досега тя не беше пътувала със самолет, затова и не беше стъпвала на летище. С родителите й видяха няколко свободни места при хората, чакащи за полетите си, и седнаха там. Докато Цвети си говореше с майка си и баща си, телефонът й звънна. Беше Мари.

- Ало~ - Мари звучеше доста радостна - Цвети, пристигнахте ли на летището вече?

- Да, а вие къде сте? Нали щяхте да ме изпращате? - Цвети реши да се направи на сърдита.