Една нереална история

Нов ден, ново начало

 На другият ден, когато се събудих, видях Jungkook да седи на леглото ми. На стола имаше малък сак. Леко станах и се запътих към тоалетната. Като се върнах, Jungkook ме прегърна. 

Jk: Добро утро! Къде те боли?

Е: Добро да е! Ами, боли ме устната, бузата и ръката!

 Той започна бавно и плавно да целува посочените от мен места, като леко плъзваше и език. 

Jk: Сега, нека да тръгваме!

Е: Добре, но нямам дрехи, с които да се преоблека.

Jk: Оле, за малко да забравя! Донесох ти дрехи.

 Отворих малкият сак и вътре видях, че ми е донесъл една негова бяла блуза и един мой черен клин. Облякох се и си тръгнахме. След около 15 мин. вече бяхме в стаята си. Влязох да се къпя. Реших да видя грозното си лице на огледалото и видях, че раните вече почти ги няма. 

Jk: Бебе, искаш ли да излезем навън?

Е: Ами, добре! На чист въздух ще ми е по- добре!

 Вече бях готова. Сплетохме ръцете си и излязохме извън сградата. Наистина времето беше прекрасно...слънцето грееше, а птичките чуруликаха своите си песнички. Разходката продължи около 2-3 часа. Много се смяхме. Почти забравих за това, което ми се случи, но трябваше вече да се прибираме.

АЙДЕ ОТ МЕН ДА МИНЕ...КАЧИХ ВИ ОЩЕ ЕДНА ГЛАВА...НЯМА ЗА КАКВО! ТА ТАКА...СОРИ ЗА ГРЕШКИТЕ...ОБИЧАМ ВИ!!