Няколко дена преди концерта. Разхождат се в парка. Беше ми скучно. Реших да си ровя нещо в телефона. Писах си с момчетата, но изведнъж се озовах на земята. Блъснах се в някой. Беше момиче. Изправиха се набързо, подадох ѝ ръка: -Боже мой. Съжалявам. Добре ли си? -Да спокойно. Добре съм. Не ми е за първи път.
Тя се усмихна мило. Беше много сладка. Беше с кестенява коса и тъмни очи. Беше като Ангел. -Извинявай отново. Аз съм... -тя ме прекъсна. -Не е нужно да ми се представял Хоби. Познавам те. Аз съм Мартина. Приятно ми е!
Уоу. Браво. Чудех се да я поканя на среща да се опознаем първо. Или да се разходим сега. Абе какво пък... Ще рискувам. -АМ.. Искаш ли да се разходим сега или по-късно?! -Ами и без друго няма какво да правя така, че... Защо не и сега и после. -тя да не ми намигна?! -Ами хайде. -казах аз и се направих на кавалер. Не, че не съм де xd.
Разхождаме се из парка и си говорехме. Взехме си сладолед. Докато се усетя беше 5 следобяд. -Ол боже. 5 часа е. Аз ще тръгвам да се оправям. -Супер. Ще те взема в 8? -Супер. - Ок. Ще те чакам. -Чао. -До после. Разделихме се. Оправих се.
~20: 00~ Бях пред вратата ѝ. Звъннах на звънеца и почти веднага се отвори. От там излезе Марти. Беше толкова... Красива.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Аз не спирах да я зяпам. -Затвори си устата. Ще лапне някоя муха! -каза и се заема. Разтърсиха глава и я попитах: -Е мадам. Ще тръгваме ли? -Да. Хайде.
~след вечерята~
Не знаех какво да направя. Заведох я на едно място, което за мен беше безценно. Луната грееше и се виждаше едно безкрайно езеро. -Еха. -Красиво е нали? -Не е красиво. Удивително е. -Радвам се, че ти харе-не можах да си довърша, защото усетих как тя се облегна на рамото ми и се сгуши в мен. - Стана късно. Хайде да се прибираме. -казах аз. -Да. -съгласи се. Качихме се в колата ми. По пътя пуснах тихо музика. -Е...ам...искаш ли да се видим и друг път или... -обърнах се към нея и видях, че е заспала. Беше сладка. Стигнахме до тях. Отворих вратата на колата внимателно, за да не я събудя. Извадих от чантичка ѝ ключовете, отключих и я занесох в стаята ѝ. Беше цялата в плакати на мен и момчетата. На всеки плакат имаше сърце около мен. Тя май ме харесваше. Намерих лист и химикал. Написах ѝ бележка:
