❤Bts Love❤

13. Хоби и Марти

ГТХОБИ

Няколко дена преди концерта.  Разхождат се в парка. Беше ми скучно.  Реших да си ровя нещо в телефона.  Писах си с момчетата, но изведнъж се озовах на земята.  Блъснах се в някой. Беше момиче.  Изправиха се набързо, подадох ѝ ръка:
-Боже мой.  Съжалявам.  Добре ли си?
-Да спокойно.  Добре съм.  Не ми е за първи път.

Тя се усмихна мило.  Беше много сладка. Беше с кестенява коса и тъмни очи.  Беше като Ангел.
-Извинявай отново.  Аз съм... -тя ме прекъсна.
-Не е нужно да ми се представял Хоби.  Познавам те. Аз съм Мартина.  Приятно ми е!

Уоу.  Браво.  Чудех се да я поканя на среща да се опознаем първо.  Или да се разходим сега.  Абе какво пък... Ще рискувам.
-АМ.. Искаш ли да се разходим сега или по-късно?!
-Ами и без друго няма какво да правя така, че... Защо не и сега и после. -тя да не ми намигна?!
-Ами хайде. -казах аз и се направих на кавалер.  Не, че не съм де xd.

Разхождаме се из парка и си говорехме.  Взехме си сладолед.  Докато се усетя беше 5 следобяд.
-Ол боже.  5 часа е.  Аз ще тръгвам да се оправям.
-Супер.  Ще те взема в 8?
-Супер.
- Ок.  Ще те чакам.
-Чао.
-До после.
Разделихме се. Оправих се.

~20: 00~
Бях пред вратата ѝ. Звъннах на звънеца и почти веднага се отвори.  От там излезе Марти. Беше толкова... Красива.

Аз не спирах да я зяпам.
-Затвори си устата.  Ще лапне някоя муха! -каза и се заема.  Разтърсиха глава и я попитах:
-Е мадам.  Ще тръгваме ли?
-Да.  Хайде.

~след вечерята~

Не знаех какво да направя.  Заведох я на едно място, което за мен беше безценно.
Луната грееше и се виждаше едно безкрайно езеро.
-Еха.
-Красиво е нали?
-Не е красиво.  Удивително е.
-Радвам се, че ти харе-не можах да си довърша, защото усетих как тя се облегна на рамото ми и се сгуши в мен.
- Стана късно. Хайде да се прибираме. -казах аз.
-Да. -съгласи се.
Качихме се в колата ми.  По пътя пуснах тихо музика.
-Е...ам...искаш ли да се видим и друг път или... -обърнах се към нея и видях, че е заспала. Беше сладка.
Стигнахме до тях.  Отворих вратата на колата внимателно, за да не я събудя.  Извадих от чантичка ѝ ключовете, отключих и я занесох в стаята ѝ.  Беше цялата в плакати на мен и момчетата.  На всеки плакат имаше сърце около мен.  Тя май ме харесваше.  Намерих лист и химикал.  Написах ѝ бележка: