Сетих се за думите на Ади и ми стана много гадно. Излязох от стаята, а след това и от къщата. Обикалях навсякъде. Исках да остана сама с мислите си. Юнги ми звъня около 10 хиляди пъти. Аз не му вдигнах. Последното нещо, което помня, е че чувах бибиткане на клаксон в далечината....
ГТШуга Звънях на Бела около 10 хиляди пъти, но не ми вдигна. Вече започнах да се притеснявам за нея. Много при това. Не знаех къде е, нито добре ли е?! -Юнги. Всичко наред ли е? -попита ме Ади. Оф тази ще ме побърка.
-Не. Не е. Бела избяга и сега не знам къде е. Не ми вдига, не ми отговаря на съобщенията, нищо. Вече почвам да се притеснявам.
-Спокойно захарче. Всичко ще е наред. -1. Не ми викай захарче. 2. Искрено се надявам да е добре. Аз ще отида в залата да потренирам. Не ме чакайте.
Казах и отпраших без нито да казвам къде отивам, нито да си взимам нещо. Отидох до най-близкия магазин и си взех алкохол. Отидох в залата, потренирах малко и тръгнах с алкохола по пътя. Последното нещо, което помня бяха силни светлини....
ГТХоби
Добре по дяволите къде е това момче. Минава 2 часа, а той още не се е върнал. Звънях му, но не си вдига телефона. -Момчета да отидем на питаме Лори. Нали беше в залата. Може да го е видяла. -Хайде. -казаха всички в един глас.
Тръгнахме към залата. Хванах Марти за ръка като преплетох пръстите ни. Видяхме рецепциониската. Казваше се Кати. -Кати. Виждала ли си Шуга и Бела? -попита разтревожена Лора. -Шуга да. Дойде с алкохол, но... После ми се обадиха от болницата. Шуга го е блъснала кола. -М-моля?! -започна да заеква Ади. Деба. Тива момиче е странно. -В болница е... -повтори Rm. -веднага отиваме.
~малко по-късно~
Вече всички бяхме в болницата. Седяхме около леглото му и чакахме той да се събуди. Но чак сега забелязахме и още някой до него. Това беше Бела. Видях Ади как я гледа. Все едно ревнува. Ясно. Ади е виновна заради всички тези простотии.
ГТАди
Разбира се, че не исках и Шуга да е в болница. Остроих капан на Бела, за да се отърва от нея, но за съжаление нямаше начин. Това момиче е като хлебарките. Трудно умира курвата малка. Изведнъж Шуга се пробуди. Всички станахме и се надвесихме над него. -Ъм... Какво сте ме зяпнали?! -каза той -Брат изкара ни акъла. Какво се случи? -зачуди се Хоби. -Оф братлета оставете ме. Нищо не помня. Боли ме главата. -ой. Миличкия ми. Слава Богу, че е добре. -Добре Почивай си. Хайде хора изнасяме се. -каза РМ. -Вие да, но Аз, Лора, Мартина, Тина и Мими оставаме при Бела. -каза Надето. -Ако иска и Ади да остане... -и точно тогава бе прекъсната от бълнуванията на Бела...
Здравейте хора. Съжалявам, че качвам толкова бавно главите. Искам да ви държа в напрежение. Шегувам се. Просто не мога да мисля много интересни случки. Както и да е. Препоръчвам ви да четете 2 истории. Много са яки. Обича ви.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
