Събудих се до Куки. Беше толкова сладък,когато спи. Леко станах от леглото,за да не го събудя. Влязох в банята и се измих. Влязох в стаята и до леглото видях оставена добре облицовката кутия. Имаше и картичка. "Честит рожден ден,Лорче! Съжалявам за закъснелият подарък. Дано да ти хареса!"
Не пишеше от кой е. Странно. И изведнъж осетих топли ръце около талията си. Това беше Куки. -Отвори го.-каза и ме целуна по бузата.-извинявай за закъснението на подаръка. -Няма проблем!
Отворих кутията и какво да видя. Едно малко сладко коте! Винаги съм искала. Имах и малко кученце. Щяха да се разбират. Колко беше сладкооооооооооооооооооооооооооооооооо! Когато го видях щях да припадна. Оставих кутията на леглото и се метнах на врата на Куки. Беше невероятен. Котето се събуди и изглеждаше така👇
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Сладко нали?! Мисля да го кръстя Рижко. Неее. Рубрик. Неее. Сетих се. Рикардио. Ще му викам Рики! -Е харесва ли ти? - Иска ли питане?! -КАК ще го кръстиш? -Рикардио. На кратко Рики! -Мммм харесва ми. -Сладко е нали?! -Не колкото теб!-Каза и се наведе към врата ми.
~3 дена по-късно~
Събудих се и веднага изтичаха в толетната,защото ми прилоша. Беше...ужасно. Така бях цял ден. Телефона ми звънна. Беше Веси. -Ало?-казах едвам -Хей Лора. Как си? -Не съм добре. -Какво ти е?!-Каза притеснена -Ами...-не можах да довърша,защото нова вълна от повръщане дойде. -Идвам при теб веднага!-Каза и затвори. Осетих как вратата се отваря и от там се появи Куки. Гледаше ме притеснено. -Какво ти е? -Ами незнам. Чувствам се замаяна,повръща ми се постоянно и не ми е ок. -Хайде на лекар. -Не искам. -Хайде. -Не. -Хайде малка,сладка Лорче! -Не,Не и НЕ! -О хайде малко бебе. Отиваме при чичо доктор. И ако дойдеш сега ще има изненада после. И ще ти дам близаука.-юного е сладък,когато говори като на малко дете! -Оффф. Само заради теб! -Иес!-Каза и някой звънна. Това сигурно е Веси. -Хей,хей,хей! Как си?-Попита ме Веси. -Ами според ден щом съм легнала до тоалетната...-не можах да довърша,защото пак ми се догади. -Хей. Лора защо не отидем на доктор?-предложи Веси. Не можех да кажа нищо. Само кимнах.
~2 седмици по-късно~
Бяхма ни насрочили час за днес да отидем при лекъря. Аз и Веси бяхме пред кабинета. И тя искаше да се прегледа,защото не се чувстваше добре. Спомена ми,че е повръщала като мен. -Следващите са:Лора и Веси!-повика ни сестрата. -Ние сме.-казахме едновременно. -Заповядайте. -Бшагодарим. Влезнахме в кабинета.
~20 Мин по-късно~
ОМФГ. Как?! Какво?! Как ще кажа на Куки?! Горкия той. Чакай. Успокой се. Лекаря,каза да не се напрягам.
ГТВеси
Ужас. Как ще кажа на Чими?! Какво ще му обясня?! Спокойно само спокойно!
Неутална Гледна точка Двете момичета си ходеща и си говореха. Тръгнаха да слизат по стълбите за към метрото. Щяха да ходят на шопинг. Но 2 други момичета, които очевидно ги ненавиждаха ги бутнаха по стълбите. Така Лора и Веси бяха в кома.
Здравейте приятели. Благодаря ви за вниманието. Дано да ви хареса. Сега те първа се заражда драмата. Бъдете търпеливи за изненади и много скандали. Обичам ви!
