Life Is Bitch

Chapter 6

Изправих се светкавично и седнах на другия край на дивана, оправяйки разрошената си коса. Дарси сложи краката си в скута ми. Дръпна блузата си, която бях вдигнал до малко под гърдите и и прокара пръсти през косата си.

- Какво правехте вие двамата? – провикна се господин Смит, когато ни видя.

- Г-Говорехме си татко! – отвърна тя и ме погледна притеснено.

- Здравейте господин Смит. – усмихнах се, надявайки се чара ми да подейства.

- Ти не се обаждай. – погледна ме той и цялата кръв от лицето ми отиде в петите. – Казах ти да внимаваш с момичето ми.

- Ама ние нищо не прав- ...

- Казах да мълчиш. Дарси? Какво правехте? – той погледна Дарси, която изплашено се изправи.

- Татко ... той ми е гадже. Нормално е да се целуваме. – прошепна тя тихо. – Вече не съм малкото ти момиче.

- Блейн, мисля, че е време да си тръгваш. – обърна се той към мен. – А с теб ще си поговорим след малко.

Аз покорно се изправих и тръгнах към вратата, следван от Дарси. Спряхме се пред вратата и се загледахме един в друг. Току що бащата на ‘’гаджето” ми ме изгони от дома и. Не би трябвало да е така, но се чувствах ужасно от този факт.

- Съжалявам. – сведе поглед тя.

- Не се притеснявай. Ако аз хвана дъщеря си да се натиска с някакво момче и аз щях да реагирам така. – успокоих я и погалих лицето и.

- Хм ... може би си прав.

- Следващия път сме у нас. Там поне няма да ни прекъсват. – засмях се и и намигнах, а тя просто сведе поглед и се изчерви. – Въпреки че ...

- Какво?

- Не мисля, че вече трябва да оставаме на саме. Видя сега до къде стигнахме. Следващия път може и да нямаме силата да спрем. Нещо в теб ме привлича като магнит, карайки всичките ми сетива да се изострят и не мога да се контролирам. Не искам да направим някоя глупост. – казах, като я гледах измъчено.

- Съгласна съм, но вече не ми изглежда чак толкова лоша идея да спим заедно. И без това така ще натрупам опит за истинското ми гадже. – засмя се тя.

- Дарси ... моля те. Не го казвай. Първият ти път трябва да е с някой, който наистина обичаш и заслужава да е с теб. Повярвай ми ... знам го от отпит. – неканен горчив спомен нахлу в съзнанието ми, но го подтиснах.