Как родителите и винаги целят най-кофти момента да се приберат? Сякаш имат някакъв GPS, който им показва, че дъщеря им се е развихрила. Изправих се бързо, събличайки дрехите на бащата на Дарси. Тя смеейки се ми подаде моите собствени и ми помогна да се облека. Прекалено скоро чух как предната врата се отваря.
- Ами сега? – погледнах стреснато към нея. Ако баща и ме спипаше отново с нея, щеше да ме обеси на езика ми.
- През прозореца! – изписка тихо тя.
- Колко банално! – засмях се, но се насочих към прозореца.
Прескочих рамката на прозореца и увиснах на ръцете си, осъзнавайки че се намирам на поне 5 метра от земята. Чух вратата на стаята да се отваря.
- Здравей мила! Как спа! – чух приветливия глас на майката на Дарси.
- Страхотно мамо!
Събрах цялата си смелост и се пуснах, тупвайки глухо в цветната леха на госпожа Смит. Усетих остра болка в левия си крак и куцукайки се отправих към колата си, която се намираше през близо 2 пресечки. ‘’Чакай малко ... аз взех ли телефона си?” Уплашено пребърках джобовете си, но намерих само ключовете за колата и документите ми. Мамка му! ‘’Добре ... успокой се Милър! Дарси няма да бърника по телефона ти пък и не знае паролата ти!” Отдъхнах си и продължих да тичам.
Когато най-после се добрах до дома си, веднага отидох при баща ми, за да прегледа крака ми. Оказа се че е навехнат, но това бе достатъчно, за да ме остави на легло за няколко дни. Качих се в стаята си и пратих съобщение на Дарси във Faсebook.
Blane Miller: Принцесо! Забравих телефона си у вас! Можеш ли да ми го донесеш когато си свободна?
Darcy Smith: Разбира се :) Нарани ли се когато скочи от прозореца?
Blane Miller: Само си навехнах глезена нищо сериозно.
Darcy Smith: Господи! Съжалявам! :( Ще дойда след няколко часа! Боли ли те?
Blane Miller: Няма за какво да съжаляваш! И преди ме болеше, но когато се сетих за теб спрях да мисля за това :)
Darcy Smith: :) Скоро ще се видим!
Blane Miller: Seen at 10:43.
Изключих компютъра и се наместих на леглото си, поставяйки торба с лед на крака си. Усмихнах се при мисълта за първата ми нощ с Дарси и това как се запознахме. Хванах книгата ‘’50 нюанса сиво” и се зачетох. ДА! АЗ МОГА ДА ЧЕТА! Боже ... Някой почука на вратата.
YOU ARE READING
Life Is Bitch
RomantizmТя беше слънцето, изгряващо всяка сутрин в мрачния ми живот. Тя беше единственото, за което живеех. Аз не ставах за нищо и не ме биваше в нищо, но тя го намираше за чаровно. Всички ме харесваха, но никой не ме харесваше като нея. Искате да знаете и...
