Chapter 12

636 37 2
                                    

С Дарси лежахме на тревата под големия дъб с часове. Дори в моментите, в които мълчахме, се чувствах добре. Не мога да го обясня. Просто тя е от хората, с които дори да не разговаряш и да не правиш нищо пак ти е забавно. Щеше ми се да останем така вечно.

- Хей. – проговори накрая тя. – Искаш ли да идем у нас? Родителите ми ги няма до края на седмицата. Ако искаш може да гледам филм или ...

- Разбира се. – усмихнах се и прокарах ръка по косата и.

Полежахме още малко и решихме, че е време да тръгваме. В колата слушахме музика и си говорехме, а когато стигнахме, вече бях нервен. Не ме питайте и аз не знам защо.

- Какъв филм ти се гледа? – усмихна се, като влезе в кухнята да направи пуканки.

- Хмм ... не знам? Какъвто ти избереш.

- Ужаси! – изсмя се тя и подскочи като малко дете, като седна на плота, за да изчака пуканките.

- Обожавам, когато се държиш като малко дете. – засмях се и застанах пред нея, слагайки ръцете си на коленете и.

- Знам! За това го правя! – усмихна се щастливо тя, уви краката си около ханша ми и ме придърпа към себе си.

- Та кой филм ще гледаме?

- Хмм ... Паранормална активност?

- Ако ме пазиш от духовете съм за. – засмях се, приближих се и целунах шията и.

- Ммм ... ще помисля над това. – изкикоти се тя и извърна глава назад, предоставяйки ми повече достъп, от който реших да се възползвам.

Поставих едната си ръка зад нея а другата около ханша и. Впих устни в нежната кожа на врата и и засмуках плътта. Тя се изкикоти и вплете пръстите си в косата ми, което само ме насърчи. Пуснах врата и и там се бе образувало малко розово петно. Целунах зачервеното място и се насочих към устните и, когато чух таймера на микровълновата. Засмях се и се отдалечих от нея, за да взема купа.

След 10 минути вече всичко беше готово. Филма беше пуснат, Дарси лежеше отгоре ми на дивана. Бяхме се барикадирали с възглавници и одеяла, а до нас стояха 2 пълни с пуканки купи.

- Ако заспя, не ме буди. – прошепнах, докато следяхме филма.

- Защо? – попита тя.

- Не искам да сънувам кошмари. – засмях се.

- Спокойно, аз ще те пазя. – изкикоти се тя, изправи се към мен и нежно ме целуна.

Life Is BitchWhere stories live. Discover now