С Дарси лежахме на тревата под големия дъб с часове. Дори в моментите, в които мълчахме, се чувствах добре. Не мога да го обясня. Просто тя е от хората, с които дори да не разговаряш и да не правиш нищо пак ти е забавно. Щеше ми се да останем така вечно.
- Хей. – проговори накрая тя. – Искаш ли да идем у нас? Родителите ми ги няма до края на седмицата. Ако искаш може да гледам филм или ...
- Разбира се. – усмихнах се и прокарах ръка по косата и.
Полежахме още малко и решихме, че е време да тръгваме. В колата слушахме музика и си говорехме, а когато стигнахме, вече бях нервен. Не ме питайте и аз не знам защо.
- Какъв филм ти се гледа? – усмихна се, като влезе в кухнята да направи пуканки.
- Хмм ... не знам? Какъвто ти избереш.
- Ужаси! – изсмя се тя и подскочи като малко дете, като седна на плота, за да изчака пуканките.
- Обожавам, когато се държиш като малко дете. – засмях се и застанах пред нея, слагайки ръцете си на коленете и.
- Знам! За това го правя! – усмихна се щастливо тя, уви краката си около ханша ми и ме придърпа към себе си.
- Та кой филм ще гледаме?
- Хмм ... Паранормална активност?
- Ако ме пазиш от духовете съм за. – засмях се, приближих се и целунах шията и.
- Ммм ... ще помисля над това. – изкикоти се тя и извърна глава назад, предоставяйки ми повече достъп, от който реших да се възползвам.
Поставих едната си ръка зад нея а другата около ханша и. Впих устни в нежната кожа на врата и и засмуках плътта. Тя се изкикоти и вплете пръстите си в косата ми, което само ме насърчи. Пуснах врата и и там се бе образувало малко розово петно. Целунах зачервеното място и се насочих към устните и, когато чух таймера на микровълновата. Засмях се и се отдалечих от нея, за да взема купа.
След 10 минути вече всичко беше готово. Филма беше пуснат, Дарси лежеше отгоре ми на дивана. Бяхме се барикадирали с възглавници и одеяла, а до нас стояха 2 пълни с пуканки купи.
- Ако заспя, не ме буди. – прошепнах, докато следяхме филма.
- Защо? – попита тя.
- Не искам да сънувам кошмари. – засмях се.
- Спокойно, аз ще те пазя. – изкикоти се тя, изправи се към мен и нежно ме целуна.
YOU ARE READING
Life Is Bitch
RomanceТя беше слънцето, изгряващо всяка сутрин в мрачния ми живот. Тя беше единственото, за което живеех. Аз не ставах за нищо и не ме биваше в нищо, но тя го намираше за чаровно. Всички ме харесваха, но никой не ме харесваше като нея. Искате да знаете и...