Niebla || renmin

1 ⓡ

- Добре, почивка! - извика мъжа зад стъклото.

Момчетата бяха в звукозаписното студио, записвайки новата си песен. Махнаха в синхрон слушалките си, поемайки си дъх.

Новата песен беше балада, която имаше за цел да разкрие гласовете на Ронджун и Хечан колкото се може повече. Джемин също се включваше от време на време, но те двамата бяха в основата.

- Добра работа - каза Хечан и потупа другите две момчета от двете си страни.

- Да, ти също - усмихна му се Джемин.

Ронджун стоеше притихнал до тях.

- Какво има? - попита го Донгхьок, виждайки, че не е в настроение.

Тъмнокосото момче само поклати глава и направи опит за усмивка.

- Не, нищо - отвърна след това. - Добра работа.

Хечан се ухили широко и отново го тупна по рамото.

- Не знам за вас, но аз умирам от глад - протегна се той. - Мисля, че Марк хьонг вчера спомена, че той ще черпи днес...

- Не помня Марк да е казвал такова нещо - смръщи вежди Джемин.

- Така ли? Тогава защо не го изнудим? - червенокосия потри ръцете си като анимационен злодей и изхвърча от студиото, подскачайки.

- Неконтролируем е - Джемин цъкна с език и отпи от шишето с вода, което беше до него.

- Да - кимна Ронджун, но другото момче усети, че нещо не е наред.

- Ронджун, добре ли си? Не ми изглеждаш щастлив, въпреки че успяхме да запишем песента - той приседна обратно във високия стол зад себе си и го погледна разтревожено.

- Добре съм, наистина няма проблем. Радвам се, че записахме песента - Ронджун най-после го погледна, но бързо извърна очи.

- Знаеш ли - поде Джемин, - Хечан спомена за храна и взех да огладнявам.

Ронджун се усмихна.

- Тогава да отидем да помогнем на червенокосия идиот да изнудва Минхюнг - предложи той.

Нана го погледна заговорнически и стана от стола.

- Навит съм - той преметна ръка през раменете на по-дребното момче и двамата заедно излязоха от студиото.

Щом се озоваха в коридора, се сблъскаха с Джено, който се бе запътил натам.

- Здравей - поздрави го Джемин.