Чат с кретени ~ ∆ BTS ∆~

91📣

Джин слезе спокойно по стълбите на мезонета им. Влезе в кухнята и първото нещо, което направи бе да направи кафе. След не много дългите 5 минути, каната с горещата течност бе готова. Остави я на една подложка и се зае да прави закуска. Извади 14 яйца от хладилника, по две за всеки, и една опаковка от на скоро купения бекон. Пусна котлона, взе един тиган, сложи олио и започна да прави омлетите.

Докато мама Джин майстореше своите сутрешни гозби, Хосок влезе тромаво в кухнята и тупна на мястото си. Цяла нощ не беше спал, трябваше да си догледа сериала онлайн, за да може да следи новите епизоди по телевизията.

След него влезе Юнги, който държеше в обятията си олигавена възглавница. Малкият Джимин го следваше плътно, като държеше краят на тениската му, все едно бе малко дете хванало полата на майка си.

Последваха и останалите 3 момчета, които също се настаниха на местата си. Не след дълго, Джин сервира закуската и седемте млади идола останаха на спокойствие да закусват.

Щом се бяха нахранили, Куки и Джин останаха да мият чиниите. Другите момчета се преместиха в хола и обсъждаха различни неща.

- Добре де.- въздъхна Техьонг.- Защо авторката не се сеща за нас? Не е качвала простотиите ни скоро.

- Месец. Почти два.- намеси си Юнги, който продължаваше да гушка възглавницата си.

- Може просто да няма какво да разкаже свързано с нас...- погледът на Чим посърна и се сви на мястото си. Това не остана незабелязано от Юнги, който го придърпа към себе си и го прегърна.

- Ами, няма, мързи я като стой та гледай!-  в хола влезе Джин, следван от Куки, след като бяха измили всичко.

- Прав е! Станаха толкова интересни неща!- Хоби подкочи и размаха пръст в лицето на нищо неподозиращия Техьонг.

- Защо ме сочиш мен???- попита обърканото извънземно. Хосок само повдигна рамене и свали пръста си.

- Така е, така е.- съгласи се Намджун.- Например онзи път, в който крещяхме на Тони.

- ВИДЯЛИ СТЕ ТОНИ!???! Защо не ни е казал, че идва от ЕлЕй?- очите на Джимин заблестяха, щом се сети за своя приятел.

- Не този Тони.- Джин побърза да угаси светлинките на Чим.

- Да~!- провлачи Куки.- Тони мечката, от зоопарка. Джун хьонг и Юнги хьонг само крещяха по горкото животно. "ТОНИ, ТОНИ, ОБЪРНИ СЕ ТОНИ! ТООООООНИИИИИ."- изимитира ги най-малкият. - Горката мечка. Започна да се върти в кръг и май искаше да се удави по едно време...

- Ами Росенчо! Помните ли го?- попита Хосок.

- А да, брата близнак на Джин.- Юнги огледа хьонга си и се усмихна подигравателно.

- Екскюз мииииии!- пискливият глас на Сеокджин разтърси помещението.- С питон ли ме сравняваш, ленивец?!

- Моля, моля, без караници рано сутрин!- Чим помаха с ръка пред лицето на Джин.

- Та да.- продължи Те.- Освен това случката на Чим в мола. Да седи и да чака ескалатора да го качи нагоре, като си има предвид , че е застанал на този за надолу.

- Или онзи път, когато охраната ни следеше, защото сме приличали на "онези дето продават трева в кенефите".

- Ах ах, добри времена.- Джун се засмя носталгично.

- Боже, каза го все едно си на 74.- Хосок отбеляза.

- Боже, а онзи път, когато Шуга искаше да си купи слушалки в Китай и жената го пита дали иска торбичка, но не разбра какво го пита. И я погледна тъпо.- Чим изчуролика

- Омо, любимия ми случай!- Куки се намеси.- Депресирания хипопотам. Милият, толкова тъжно гледаше, преди да опита да се задуши.

Щяха да продължат да си разказват, ако не беше гласът на мениджъра им, който им оповести, че закъсняват за тренировка. И така мина сутринта на тези момчета, с много пот и малоумни истории. Преди да излезе от апартамента обаче, мениджъра остана сам на входната врата и намигна на оператора, който снимаше всичко станало, за тяхното ново реалити предаване.

Началните надписи изгряха и това беше. Краят на днешният епизод. Скоро щеше да има още, стига автора или т.н режисьор, да не го мързи още повече.