Излязох ме вечерта Аника, Моли, Бети и аз. Заедно сме от малки. Запознахме се когато, бяхме на шест . Играех ме си в пясъчника четирите, но при нас дойде едно момче което на пръска с пясък очите на Аника. Тогава аз си взех кофичката и го ударих по главата с нея, Бети го спъна, а Моли го замери с пясък. Момчето побягна.
-Така ти се пада страхливец. - казахме го трите, докато Аника бе отишла при майка и когато видя че от очите ѝ тече кръв. След този инцидент тя носи очила, и без тях не може въобще да гледа. Само тъмнина,вечна тъма .
Разхождахме се из града когато ми стана отново лошо и се спънах в корена на едно дърво, текна ми кръв от носа. Веднага ме закараха в болницата за да ме прегледат, дали съм си счупила носът.
След направените изследвания остановиха, че имам слаба имунна система и, че трябва да остана в болницата . Това за първи път го чувам, до скоро нищо ми нямаше, но лекарски глупости.
Излязох след три месеца от болницата, тя ми стана като втори дом , сестрите се грижеха за мен повече от майка ми, а тя дойде само един път да ме види, казвайки че след като ме изпишат няма да излизам за дълго време на вън, докато не се възстановя на пълно, но знаех че го прави заради изборите си.
Изписаха ме и се прибрах. Майка ми спечели изборите си след пет месеца.
Дните бързо се изнозоха и дойде лятото,щях да излизам с приятелките ми отново, защото майка ми щяла да има вечеря с някакъв си губернатор, и аз не трябваше да присъствам за да нея изложа.
YOU ARE READING
,,Дневникът на една невинна душа"
HorrorСън или реалност.Защо тя го сънува?Защо я преследва?Дневник,отдавна изгубен с душа ненамираща покой.История с много ирония.
