,,Дневникът на една невинна душа"

15

След това събитие,вечер се събуждах от някакъв глас който зовеше името ми.Всяка вечер точно в 03:18.От малка чувах гласове,подобни призрачни,не разбирах защо.Мислех си че  това е просто въображението ми.Но след време баба ми преди да почине ми каза, че не съм луда и че имам дарба наследена от нея да говоря с призраците и да ги виждам.Това звучеше доста плашещо.

Една вечер се престраших да отговоря на призрака.

-Защо зовеш името ми?

-Бях права ,че можеш да ме чуеш.-призрака.-Аз съм момичето чийто дневник намери преди месец.

-Но това как е възможно-аз

-Възможно е,защото не можех просто така да си тръгна от този свят,без да направя две неща.Ще ми помогнеш ли?

-Защо искаш моята,помощ-аз

-Защото си специална,не случайно ти откри дневникът ми,който бе подминаван от толкова дълго време.Съгласна ли си?

-Да,баба ми каза че трябва да помагам на духовете да намерят покой във вечните земи.Ще го направя,ще ти помогна.-Бях решена поне това заслужаваще тя с таква нечестна съдба.

-Първото нещо е  да се сбогувам с приятелките си и майка ми.Второто ще ти го кажа след това.Знам че няма да е лесно....

-Но аз няма да се откажа,ще ги намеря.

Открих ги,и четирите бяха в шок когато заговорих за Мери,бяха много изненадани да чуят това име от толкова дълго време.Разплакаха се,не спираха да плачат,докато не им казах ,че Мери се бе свързала с мен ,за да се сбогува с тях.Първият път като им го казах не ми повярваха,мислеха че това не е шега знаех,че няма да е лесно още от самотто начало.

Тогава Мери се сети за да ми повярват,да им кажа това което само тя знае.

Казах на майка ѝ дали помни,когато дъщеря ѝ била на пет,когато скочила от втория етаж като си е помислила ,че може да лети.Тя разбра, че не я лъжа.

-Много съжалявам,че така се отнасях сурово с теб,дъще,не бях най-добрата майка.Когато изчезна,не спирах да те търся.Ще ми простиш ли.

-Разбира се мамо.

Гледката бе много трогателна.Мери плачешеи бе прегърнала плачещата си майка .

                                                                   *************************

Събрах на едно място Моли,Бети и Аника.

Те ми повярваха когата казах,думите на Мери.

-Бети ,Мери пита дали помниш,когато баща ти те бе изгонил,как Мери бе отишла да спори с него.

-Аника,помниш ли когато бяхте малки,първият път когато се запознахте в пясъчника,когато Мери бе ударила едно момче  с кофа по глава,в твоя защита.

-Моли,помниш ли когато бе изгубила безценият пръстен на майка си,Мери ти бе дала голяма сума пари за да ти помогне да купиш,същият.

Разплака се,бяха толкова едновремено тъжни ,че Мери я няма,и радостни.Че могат да разберат какво се бе случило.С нея.

Бях направила,четери копия на страниците от дневника и ги бях дала на майка ѝ и на приятелките ѝ.А истинският бях заровияла в гроба на Мери,на организираното погребение,от семейството ѝ.

-Какво е второто ти недовършено дело.?