,,Дневникът на една невинна душа"

Срещата

Беше вече се стъмнило,защото с приятелките ми искахме да гледаме нощната продукция на любимият ни филм.Бяхме почти до киното,когато пред нас изкочи обезобразеният мъж.Чакай, та той е реален.

Дръпна Бети за косата,хвана я за кръста с едната си  ръка,а с другата извади нож и го приближи до гърлото ѝ.

-Ако не дойдеш с мен веднага.Ще я убия-каза той и иронична усмивка се появи на лицето му.

Приятелката ми пищеше и се дърпаше.Незнаех какво да направя.Не можех да отида с него,но и не мога да позволя да убие приятелката ми пред очите ми.Трябваше да има друг изход от тази ситуация.Съвзех се.И  с перифернотo си зрение  видях, че Моли се бе сетила да извади телефона си и да звъне на  полицията.Тогава застанах пред нея така ,че да не я види и побеснее все пак в ръцете си държеше живо същество.Не трябваше да го провокираме с действията си.Аз бях мишената му ,така че го заговорих с цел да  отклоня вниманието му от Моли и Аника.

-Защо го правиш?Защо ти трябвам ?-казах го със спокоен глас.

-За...що..то,защо..то. мно..го приличаш на нея.-каза го заеквайки.Видимо бе че се разсея,предвид ситуацията в която се намирахме,сякаш се опитваше да избяга от спомените си.

-На коя?

-На съпругата ми!

-Аааам,тя... така де...Какво се е.. е случило с нея?

-Убих я...Хванaх я в изневяра със съседа.ХАХАХАХА? Та той вече не ми е съсед,а е мъртвец..-Не спря да се смее зловещо.

Тогава осъзнах,че оня реалният сън,е бил неговият спомен.Това означава ,че онзи писък който бях чула в кошмара е бил на жена му .Тръпки полазиха по цялото ми тяло при мисълта колко бротално може би е я убил.

Сега той заговри с по-враждебен глас.

-Много се разприказвах.Вече знаеш твърде много ,но е от без значение!  ХАХАХА!

За един миг той пусна приятелка ми и хвана мен,сега аз бях с опрян нож в гърлото.Обезобразеният прошепна в ухото ми:

-Сега ще можем да живеем заедно,щастливо и без изневери.ХАХАХА!

Последното което чух ,беше сирента на полицията и тогава явно ,че съм припаднала,може би от драматичноста с която се водеше разговора.Защото когато се събудих се намирах в помещение,подобно на килия с решетки.В помещението миришеше на мърша,възможно ли бе да има  други трупове тук.Чувах шума от колите,оживени разговори да се водят навън от минаващите хора и птичи песни.

Какво ли стана с приятелките ми ,да ли са добре.Как може да попадна в таква ситуация.Скоро и вълкът дойде.Носеше ми нещо за ядене и вода.

-Яж.-нотката в гласът му бе този път различна.Да ли бе загриженост или  някаква мания ?Но можеше ли такова чудовище ,като него да изпитва въобще емоции.