10 дена по късно...
*Мислите на Анджи*
Днес беше денят от изписването на Джейк и бях много щастлива. След като се случи онова в стаята, когато едва не го загубих, осъзнах,че без Джейк аз няма как да живея,когато беше хванал ръката ми, всякаш бях проводник по който преминава ток, а сърцето ми беше източникът и някак си всичката любов която изпитвах към Джейк, всякаш беше се превърнала в електричество което преминава през вените ми и стига до него..този момент никога не бих забравила.. Да спаси се, но след това имаше доста тежки дни но и с тях се пребори и ето днес ще се махаме най-накрая от тази болница...
*Мислите на Джейк*
Много неща ми се случиха но поне за едно съм доволен.Най-накрая мога да си се прибера вкъщи. Е да, не мога да вървя с единия си крак но ще се оправя с една патерица и готово...докато напълно не се оправя. Много съм щастлив, че Анджи и Лоран бяха до мен и не ме оставиха сам. Но едно нещо много ме притеснява..Какво се случи със Сам? А дилъра ?Дали.ще ме потърси пак...? Истината е там,че аз всъщност нямах нищо общо в цялата тая работа.. Сам ми се обади и щяхме да правим купон, но когато се видяхме, чак тогава ми обясни всъщност,че няма нито да пушим нито да пием, а ще взимаме материал в голямо количество. И тъй като държеше най-много на мен, държеше аз да съм там. Анджел беше отишла с Лоран да оправи сметките на регистратурата за престоя ми в болницата и бях сам, затова взех телефона и звъннах на Сам.
*телефона дава свободно, след което вдига сестрата на Сам*
Ани: Здравей, Джейк как си?
*мислите на Джейк*
Незнам защо вдигна Ани,но нещо се сви в мене, всякаш щях да чуя най-лошата новина*
Джейк: Мм Здрасти! Къде е Сам, можели да ми дадеш да разговарям с него, ако си е увас разбирасе...
*започна да се чува плач*
Джейк: Алоо??Какво става отговори ми, защооо плачешшш?-стреснато повиших тон.
Ани: Джейк, мислих,че са ти казали..(продължи да плаче)
Джейк:Какво да са ми казали?? Кажи ми ??
Ани: Джейк, сега не мога да говоря, в най-близки дни ще те потърся и ще ти обесня!(плачът и се увеличаваше)
Джейк: Не или сега ще ми кажеш или аз ще дойда до вас заедно с Анджела и Лоран!
Ани: Бих се радвала да дойдете, много ми е зле, затварям Джейк..(затвори телефона).
*мислите на Джейк*
Боже ?? НЕЩО Е СТАНАЛО! Трябва незабавно да отида утях. Започнах да се оправям лека полека, въпреки, че бях с патерица набързо прибрах дрехите си и в този момент Анджи влезе в стаята:
Анджи: Джейк , какво правиш? Искаш да си разтвориш раната ли, сядай бързо !!!(ядосано ми се развика)
Джейк: Кажи ми! Моляте... ти знаеш и не си ми казала(в този момент влиза и Лоран), Лор и ти знаеш нали,кажете ми какво е станало?
Лоран: За какво по дяволите става въпрос?
Джейк: ЗА САМ(изкрещях), за какво друго може? Звъня му,вдига сестра му,а Сам винаги държи телефона си плътно до него..отгоре на всичкото тя ревеше, моляви хора обяснете ми какво се случва(каза с напрежение и в готовност да му се насълзят очите)..
Анджи:Джейк, моляте успокой се, не ти казахме, защото не искахме да се натовариш, не забравяй, че от всичкото това,което се е случило там ти също пострада и за малко да те загубим, а представяш ли си какво ще ни е на нас,ако нещо беше станало с теб?
Джейк: Все тая щеше да ви е, винаги е било така, от както ваще ме осиновиха, винаги съм бил третото колело(крещеше)..
Лоран: Брат кво говориш ставай и да си ходим вкъщи вече,че май си луднал от всичката цялата тая работа..
Джейк:Не няма да ходим унас, отиваме направо в Сам! Точка.
Анджи: Джейк трябва да си почиваш,още не си излязъл от болницата и бързаш да правиш каквото си поискаш...
Джейк: Тръгвайте си и ме оставете, сам ще се прибера унас, махайте се(почна да ги бута към вратата).
Анджи:Джейк спри! СПРИ! САМ Е МЪРТЪВ!(изкрещя)
*мислите на Джейк*
Това което чух ме накара да спра всяко мое движение, бях като в шок. Няма как да е вярно аз скочих пред него, когато искаха да го прострелят, няма начин да са оцелили и него.. Сам е като мой брат, не беше перфектен но беше най-близкият ми и истински приятел, той знаеше всичко за мен и аз знаех всичко за него. Когато семейство Мартинс ме осиновиха, в началото нямаше много разбирателство между тях и често си го изкарваха на мен,а когато бях за пореден път наранен ходих в Сам и всичко се нареждаше...
Анджи: Джейк моляте, кажи нещо извинявай, че го разбираш по този начин, не сме искали да го крием просто искахме да го оставим за когато се възстановиш! Съжелявам Джейк...(прегърнах го, а той седеше все едно е в транс..)
Джейк: Съжелявам, че ви се развиках и нещата, които казах и за тях съжелявам..Сега моляви да отидем в Сам искам да знам какво е станало..
Анджи:Добре слизайте надоло с Лоран, аз взимам багажа и идвам!...
