*Мислите на Ани* Всички легнаха, а на мен ми беше неудобно да седя сама в кухнята и затова отидох в стаята си,пуснах си музика на слушалките и легнах на удобното легло, което беше доста разхвърляно. Мислих си- Какво ли беше това всичкото, което ми се случваше? ...Мислих си за Сам... Така ми липсваш, искаше ми се да беше с мен..та той ми беше единствената опора, толкова много години се пазехме ..от толкова много ситуации се спасявахме,а сега заради тъпата трева го загубих... и то дори не можах да му кажа колко много го обичам... защо?Защо???? *Сълзите и се стичаха по красивото лице, а всъщност тя не беше от момичетата, които често плачеха. Беше свикнала да преживява вътрешно всичко,което и се случваше, а истината е там,че никак не са малко лошите неща, с които я беше сблъскал живота... *Мислите на Ани Много ми е странно и това, което се случи с Джейк, аз вярно винаги съм си го харесвала,ама точно сега да ме целуне..Най вероятно е за да ме успокои ..но беше толкова страстно,че никак не приличаше на просто "успокояване" или да, той просто беше лед и огън в едно. Имаше сили да пали всеки женски поглед,който се отправяше към него.. *Слушаше, мислише и заспа. Вечерта беше топла, но сърцето на Ани беше премръзнало от болка..Понякога дори и до "слънцето" да застанеш, болката тежи ли ти на сърце и слънцето не може да те згрее... (Още не съм ви показала Ани, така, че ето това е тя:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Хубавка си е а? 😙
*на сутринта *Мислите на Анджи Събудих се от звука на алармата ми, не ми се ставаше, но трябваше докато още всички спят, да започна да си оправям багажа и да замина. Да замина някъде далеч от всичката тая соматоха. Е беше още 05:00ч. имах време, ние тук обичаме да си поспиваме, без много да мисля, запретнах ръкави и започнах да си подреждам дрехите.. *1 час по късно *Мислите на Анджи Е вече бях готова, отправих се към стаята на Лоран,защото единствено той си мълчеше и не казваше нищо и няма за какво да съм му ядосана.. Отворих вратата на стаята му,а той беше вече буден.. Лоран: Андж,недей.. знам какво си намислила но недей! Анджи: Защо не? Имам нужда от почивка Лор..всичко това покрай Сам и Джейк много ми се насабра. Искам да знаеш,че много те обичам и че ще се върна, бих те взела с мен, но някой трябва да пази всичко тук..и пред Джейк се прави, че не знаеш..Държанието му към мен, е отвратително..и ми дойде до гуша да правя всичко за него,а той накрая да ме прави на опитна мишка. Няма как да стане Лор,разчитам на теб. Обичам те много и моляте пази се! Лоран: Обаждай ми се, и ти се пази сестричке. Обичам те! (Прегърнаха се, след което Анджи тръгна и с последен поглед си взе довиждане с Лоран..) *Мислите на Анджи Взех багажа набързо, леле преди да затворя вратата на стаята си, когато видях колко празна стана тя,ми се искаше да не тръгвам, но няма! Бях го решила. А реша ли нещо, аз го правя независимо от обстоятелствата. Шофьорът ни, ме взе, като обеща да не казва нищо на никой. Имаше полет чак в 13:00h, затова реших да пообиколя заедно с него магазините..Накупих си доста нови дрехи и ми се искаше да не бях взимала никакъв багаж,но нищо ще имам по голям избор. Седнахме на един рестурант да закусим и след това отидохме до един магазин за гримове. Като цяло времето мина бързо, вече беше 12:00h, и беше време да се отправям към летището..ето и снимка да ме видите
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
*1 час по- късно: Мислите на Анджи вече се бях качила в самолета,който всеки момент щеше да полети за България. Нямах търпение да отида, такива хубави неща съм чувала за природата на тази държава,че всеки казва,че е като Рай. Седях в първа класа разбирасе..😁 кой кат мене.. Обаче нещо беше станало не тръгвахме и всички бяха изнервени, всеки бързаше за някъде,кой по работа,кой по почивки.. А работата беше такава, че някакъв уважаем господин беше закъснял за полета си, явно трябва да е доста на ниво,че цял самолет да чака него. Седях и гледах небето през малкото прозорче(бях сама, което ме зарадва,че ще се разположа както искам). И както си мислих,гласове започнаха да развалят спокойствието: Стюардесите: Заповядайте господин Вълчев. Приятен път ви желаем. мъжа: Съжелявам за закъснението,много благодаря!(оглеждаше се за празно място, а всъщото време и Анджи се оглеждаше, защото и се струваше,че само при нея беше свободно. И така си беше.. *мислите на Анджи Оф ся този наперения да не вземе да ми се натресе тука до мен,не го искам... Иска не иска, нямаше избор и мъжа седна до нея. Всъщност това не беше баш мъж(момче,което беше горе долу на 23-24 години, но изглеждаше точно като един успял в живота мъж.
