...и в този момент..
Вратата се отвори, а от нея се показа Лоран. Пфу физиономията му беше много студена и ядосана. Незнам какъв му беше проблема но се засмях и казах:
Джейк: Къде ходите вие бе? Зарязвате ни сами и си обикаляте..(в тоя момент се чува гласа на Анджи, която се провикна от долният етаж)..
Анджи: Лапетаааа слизайтеее да ми помагатеее!!!
Лоран: Оф брат ти сериозно ли? Не ми се занимава, кажете че съм out и ме викнете като вечерята е готова.
Ани: Вечеря лиии?! Супер,не съм яла от 3 дена и не ми се яде...гадно ми е...
Джейк: Я тихо мишле, ще ядеш за да възстановиш силите си!! Ставай взимай един душ,ще вечеряме и след тва излизаме!
Ани:Ами ти с тая патерица(с поглед посочи към нея)на къде си? Нали днес са те изписали от болницата?
Джейк: Не ми се седи тук,ще откача...Искам да се разходим .. (прошепна на ухото за да не чуе Лоран, който изглеждаше потънал в сънищата си хах).
Ани: Добре, нека Лор да поспи в мойта стая няма да го будим, а и не ми пречи така, че ще се изкъпя и слизам долу.
*мислите на Ани*
Като цяло Лоран беше доста симпатичен но го приемам като брат, но не и повече. Докато Джейк, винаги съм го харесвала ама той, никога не гледаше над мен като момиче за връзка,а като приятелка, е днес незнам тази целувка от къде изкочи, ама знам, че беше най-хубавото нещо, което ми се случи през последните няколко седмици..
*15 мин. по -късно -
Изкъпах се, вече се бях облякла и тръгнах да слизам долу и в този момент Лоран ме дръпна за ръката.
Лоран: Ей къде отиваш? Вечерята готова ли е?
Ани: Ами предполагамм..(и без да довърша изречението си се спрях, заслушах се и чух как Джейк и Анджела се карат ...
*караницата****
Джейк:Спри се Анджи,ако ти беше на нейно място нямаше да говориш така!
Анджи: Аз бях Джейк! Бях и беше ужасно да гледам как се отдалечаваш от мен въпреки и невидимо за очите,беше видимо за сърцето. Усещах едно ужасно чувство,което някак си изведнъж се изпари, когато машината спря да пищи от повишения ти пулс. И моляте не ми казвай, че ще остане за дълго тук, все пак нейният брат те докара до това положение,а крушата не пада по далече от дървото...
Джейк: Понякога ми се искаше аз да бях умрял вместо Сам, никой никога не зачита мойто решение, никой не ме взима на сериозно...Писна ми от вас!!!
*в този момент Ани и Лоран слизат затичани..
Ани:Ехооо хора? Заради моя престой ли се карате? Ще си тръгна, не съм дошла тук защото аз настоявах, а Джейк! Но, щом е проблем да остана ще си тръгна! И Анджи само да ти кажа,
брат ми може да е бил всякакъв но имаше сърце, което малко хора могат да имат ...не знаеш нито историята ни нито нищо за нас, такаче моляте спри да отвиняваш брат ми за всичко, все пак вече не е сред нас...
Джейк:Леле никъде няма да ходиш Ани. Оставаш тук! Ако някой има проблем с това че си тук, значи има проблем и че аз съм тук. А ако не му харесва той да си занимава, а ти ще седиш тук!-(разкрещяно каза това гледайки Анджи, можеби искаше да и го намекне и излезе навън..)..
Анджи: Съжелявам, от цялата тая работа ми преля...Остани Ани,не ми се сърди,че се държа така, но един ден надявам се да ме разбереш... Лор,братче мое, (обърна се към Лоран,който беше само слушател и наблюдател и го прегърна)- ще се наложи да те оставя известно време с брат ти и Ани, тъй като имам нужда от разнообразие утре заминавам за България. Харесах си едно невероятно малко градче, ще отседна там за известно време имам нужда от почивка. И внимавайте какво правите с парите и се пазете. Не казвайте на Джейк..защото той няма да позволи, но вече не сме на 14 г. Вече сме достатъчно големи,за да избере всеки от нас своя път..Хайде сега викнете Джейк и да ядем..
*и в този момент Джейк влиза..
Джейк: Извинете ме, не се сдържах!Да хапнем, защото съм прегладнял като вълк... и да спрем да се караме..
Анджи: И аз се извинявам(каза с усмивка и се насочи към кухнята където вече бе сервирано..).
Лоран: Лелеее наду ми се главата аз няма да ям,направо си лягам..
Другите вечеряха и изморени от филма в който се вкарват, легнаха да спят..
