*мислите на Джейк*
С Лоран слязохме пред болницата където беше и колата на Анджи. През цялото време мислих над всичко, което се случи. Опитвах се да си представя сцените от случката, всеки момент си спомням и никъде не помня Сам да е бил ранен или кървящ...
Имах чувството, че всичко е сън, че просто сънувам ..започнах да стискам очите си с надеждата да е сън но усетих удар по рамото и заболя...
Лоран: Брааат кво ти става ? Добре ли си ? Говоря ти от 10 минути и ти само слушаш и дума не обелваш..Какво е това? Стегни се!!?
Джейк: ...Лор не знам как да ти обесня,но всичко, което се случи и неприятните новини които продължават да навлизат в живота ми ме съсипват.. а и Анджи от друга странаа...(млъкна)
Лоран: Какво за Анджи? Кажи?
Джейк: Аммм нищо... просто оф заеби..
*мислите на Джейк*
Пф за малко да се изпусна Лор не знаеше,че имам чувства към нея а и щеше да е налудничево...Анджи дойде,качихме се в колата и тръгнахме към имението на Сам..Ани ни посрещтна и когато я погледнах , забелязах зачервените и от сълзи очи..
Ани: З-здравейте..(каза заекващо)
Джейк: Здравей Ан, разкажи ми моляте...какво е станало...
Ани: Виж и аз точно незнам какво е станало, но едно от всичките тези гадости се случи пред очите ми...Сам беше убит пред мен, дилъра явно го е открил,но вече и той получи.заслуженото си ...
Джейк: Какво имаш впредвид?
Ани: В затвора е, 10 години ще лежи животното... и пак са му малко(каза с злоба и сълзи на очите) ...
Джейк: Ан..съжелявам за Сам и на мен ми е тежко да го приема, но той вечно ще е с нас в сърцата ни...докато е там, той ще бъде навсякъде с нас! Виж настоявам да дойдеш унас за известно време,да живееш при нас, няма да е проблем..
Анджи: Джеейккк??? -(издърпа ме настрани)
Джейк: Андж тя е сама в имението, първо се притеснявам за нея, второ не виждаш ли, че е наплашена и трето аз отговарям за нея! Или аз ще остана тук! Няма да оставя сестрата на най-добрият ми приятел в такъв тежък момент.
*мислите на Анджи*
Е добре де,груба съм ама ново попълнение в семейството ми не ми трябва..но в крайна сметка Джейк е прав, затова се съгласих въпреки,че се издразних от загрижеността му към нея..
3 часа по късно...
*мислите на Анджи*
След като Ан си събра някоя друга дреха от тях, настоявах да се приберем. Всички бяхме много уморени Джейк и Лоран заспаха в хола на дивана докато гледаха някакъв филм, през това време.аз настаних Ан в стаята за гости и отидох и аз да легна. Спах някъде 2 часа и се събудих, след което слязох в кухнята. За мое щастие Лоран беше станал и надничаше в хладилника с тъжна физиономия..
Анджи: Имали нещо за ядене?
Лоран: Тъй като ме гледаш ям ли?
Анджи: Офффф трябва да ходим да пазарувамеееее...
Лоран: По тихо Джейк спи...
Анджи: Упссс.. сори... Аз се качвам да се обличам и отиваме заедно до магазина ще има да пълним чанти вече сме по голямо семейство...
20мин. По-късно
*мислите на Джейк*
Тъкмо Анджела и Лоран затвориха входната врата, а аз отворих очи. Всъщност бях буден но нарочно не станах докато те бяха тук,защото щях да се скарам поради факта, че Анджи не уважава моето желание. Станах направих си един бърз фреш с лимон,изпих го и усетих свежестта, която от бая време не бях усещал... Ся да не си помислите, че всеки ден пия тая гадост, само когато е наложително...
Седнах пред телевизора, навън вече се стъмняваше, започнах да се ровичкам из каналите...и изведнъж ми се чуха писъци и стонове.. идваха от горният етаж, ами сега? Аз с тая патерица докато се кача,ама запретнах ръкави и се качих. Идваха от стаята за гости, където беше Ан..забързах крачка и отворих вратата. В този момент Ани се изправи, тъй като лежеше(изглежда е сънувала кушмар) и изпотена цялата започна да плаче..аз се втурнах към нея и я претиснах към мен докато я милвах и целувах от време на време по главата, единствено само за да я успокоя..
Ани: Джейккк, много ми липсва Сам...много ми е трудно без него ...(плаче) моляте Джейк не ме оставяй никога!
*мислите на Джейк*
Божичко...сърцето ми се разкъса избутах я леко назад за да мога да погледна очите и..леле никога не бях забелязвал колко е красива, а сега с тъгата по Сам ..кара красивите и очи да изглеждат зловещо и нараняващо този който ги погледне. Тези избистрено сини като морето очи, бяха погрозени от зачервени петна..Казах си,че това ще го променя .. стоях ...стоях и просто я гледах. И тя мене гледаше..с най-нараненият поглед,който съм виждал през живота си. Незнам какво ми стана но се засилих и я целунах. Толкова меки устни не бях целувал...А тя не се отдръпна, желаеше ме. Имаше нужда, някой просто да премахне всичката болка легнала на гърдите ... Някак си всичко беше толкова красиво, имах тръпка, тръпка която не бях имал до сега дори и при Анджела... и в този момент.....
