- Таехьонг, какво значи , че заминаваш?! - попита Джънгук шокирано , докато говореше по телефона с най -добрия си приятел.
- Значи каквото значи. Не мисля , че си глупави Джънгук. - каза Тае студено. Болеше го , но не биваше да показва слабост. Знаеше , че ако го направи само ще натъжи приятеля си още повече.
-Но.....не можеш! Ние сме приятели! Ти....обеща. - гласът на Джънгук трепереше. Преди броени минути най - скъпият му човек му каза , че ще заминава. Това разкъса сърцето му.
Таехьонг и Джънгук се познаваха още откакто единият беше на шест , а другият на осем. Бяха най - добри приятели и никога не се бяха разделяли. Винаги ходеха заедно навсякъде , забавляваха се и имаха приятелство , на което много хора биха завидели.
Но между тяхното приятелство имаше и нещо друго. Нещо , което нито един от тях не знаеше. А то бе именно - любов. И не приятелската такава. Много повече. Момчетата бяха млади. Таехьонг беше на 19 , а Джънгук на 17. Но въпреки това между тях имаше силно привличане.
Таехьонг обичаше Джънгук като нещо много повече от най - добър приятел. Но никога нямаше куража да му го признае. Мислеше си , че ще развали приятелството им. Мислеше , че ще го изгуби завинаги и не искаше това да става. Таехьонг искаше да държи Джънгук до себе си завинаги.
Колкото до Джънгук - той също изпитваше чувства много по - силни от приятелски към Тае. Обичаше го. Изпитваше неописуемо щастие , когато виждаше Таехьонг щастлив. Изпитваше прекрасното чувство наречено любов всеки път , когато видеше момчето. Но и Джънгук, като Таехьонг, се страхуваше да сподели. Страхуваше се да не развали приятелството им. Да не изгуби момчето на мечтите си ,заради чувствата си. Джънгук не искаше да разваля прекрасната връзка , която бяха изградили. Той искаше да държи Таехьонг до себе си завинаги.
Но това, което разкъсваше сърцата на двете момчета днес , бе заминаването на Таехьонг. Той бе решил да се премести от Бусан в Сеул , за да може да учи в университета за изкуства там. Беше приет и само трябваше да се премести. Това беше мечтата му. И Джънгук го знаеше , но просто не искаше да пуска Тае да си отиде. Не можеше да си представи живота без него. Таехьонг от своя страна не знаеше какво да чувства. Болка или щастие. Може би и двете? Не знаеше. Но в момента преобладаващото от двете беше болката. Болката от това да изостави най - скъпият за него човек. Но се налагаше.
- Виж , Джънгук , разбирам , че си тъжен , но...моля те. Разбери.
- Разбирам. Просто е .... трудно. Трудно е да знам , че вече няма да си тук. Аз ъммм..ти.....ще ми л - липсваш. - при последната дума , гласът на Джънгук се пречупи. Той не искаше Таехьонг да си тръгва. Да желаеше само най - доброто на най - специалния човек в живота му , но го болеше. Знаеше , че колкото и силна да беше връзката им , ако Таехьонг заминеше , рано или късно двамата ще спрат да контактуват. Просто щеше да се случи и това ужасяваше Джънгук. Но нима имаше избор? Не. Нямаше. Той трябваше да подкрепя Таехьонг и мечтите му. А това беше неговата мечта.
- Джънгук и ти ще ми.....липсваш. - от другата линия на разговора се чу гласа на Таехьонг. Момчето се бе отказало от студения тон , който използваше до преди малко и сега говореше изпълнен с тъга. - Аз просто....наистина искам да уча в този университет. И знам , че разбираш. Знам , че разбираш и искаш да ме подкрепиш , но знам и че те боли. Защото мен също ме боли. С теб не сме се разделяли откакто бяхме малки. Винаги сме били заедно и сега изведнъж ще се разделим. Мъчно ми е. И просто искам да знаеш , че ти си един много важен човек за мен. - Таехьонг говореше каквото му беше на сърцето. Искаше да си излее душата пред момчето. Да му каже как се чувства. Но не успя да каже всичко. Не успя да му признае истинските си чувства. Не успя да му признае любовта си. Не можеше.
- Таехьонг , аз... не знам какво да кажа. - проговори Джънгук. Той беше на ръба на сълзи. Искаше да каже на Таехьонг как се чувства. Но и той не можеше. В момента просто нямаше силата да го направи. И след днес нямаше да има и шанса.
- Не казвай нищо. Просто недей. Но искам аз да ти кажа нещо.
- Какво?
- Ще спазя обещанието ни.
-----
Опппп. Тва е новата историйка , която реших да напиша. Бях започнала една друга „Lie" , но я истрих. Просто не виждах идеята в главата ми , докато за тази история имам разни идеи. Надявам се някой да я прочете. Обичам ви.
Чао❤
