След четири години. (Тоест днешна дата).
Бяха изминали толкова години откакто Таехьонг замина да учи в Сеул. Бяха изминали толкова години откакто Таехьонг остави Джънгук. И толкова години откакто момчетата се отдалечиха един от друг.
През първите няколко месеца двамата си звъняха всеки ден и говореха с часове. Все щяха да си намерят нещо , за което да говорят. Пишеха си непрекъснато и споделяха какво им се случваше през деня.
Следващите няколко месеца момчетата си звъняха по четири - пет пъти на седмица и продължаваха да водят разговори. Пишеха се около един път на ден , но пак продължаваха да споделят.
След като измина и първата година двамата приятеля си звъняха по няколко пъти на месец , пишеха по един - два в седмица и споделяха само интересните неща един с друг.
Измина още една година и те си звъняха около два пъти в месеца , почти не си пишеха и споделяха само това , което смятаха за важно.
След като станаха три години от раздялата им двете момчета си контактуваха все по - рядко. Разговорите се скъсяваха , чатовете намаляваха , споделянията ставаха тайни и темите на разговор изчезваха. Връзката им се губеше сякаш със скоростта на светлината и никой от тях не правеше нищо по въпроса. Не , че не искаха , просто не можеха. Джънгук беше влязъл да учи в бусанския „Университет за музикални изкуства" и учеше усилено. Таехьонг , както знаете отдавна бе приет в сеулския „ Университет на изкуствата" и също учеше здраво.
Двете момчета бяха засипани с домашни , нови уроци , сесии , устни и писмени изпити , както и курсови работи. Тези неща изискваха много концентрация и това сякаш ги поглъщаше. Поглъщаше ги и не ги пускаше да излязат оттам. Двамата нямаха време за почивка , а когато им се отдаваше такава възможност се потапяха напълно в нея. Сякаш за няколко години приятелството им беше забравено и оставено да хваща прах в ъгъла на някое мазе.
Но това не значеше , че те не мислеха един за друг.
----
Чао❤
