- Не мога да го направя! Не съм готов за това!
- Спокойно Тае, няма да боли обещавам ти.
- Обещаваш?
- Да.
- Добре тогава. Готов съм. - и с тези думи Таехьонг влезе в кабинета на лекаря, за да му вземат кръв, докато съквартирантът му - Джимин - го чакаше отвън.
След по-дълго от очакваното, Таехьонг излезе от кабинета с шоколад в ръка и с възможно най-умрелия поглед, който можеше да извади.
- Какво стана, защо се забави толкова? - попита Джимин, а Таехьонг го погледна кръвнишки и каза:
- Първо: Излъга ме. Болеше и то доста! Второ: Тъпия лекар взе някаква гигантска игла "по погрешка" и ми взе твърде много кръв. Не преигравам, като "Тексаското клане" си беше. Ииии трето: припаднах, заради много кръв, която ми взеха.
- Еее.... Поне има едно хубаво нещо в тази ситуация. - каза Чим.
- И кое е то? Бинта, който трябва да нося за седмица ли? - попита съркастично Тае.
- Не. Получи безплатен шоколад!
- Поне за едно нещо си прав. А сега стига си се обяснявал и да излизаме от тая болница, че ми писна. - И така двете момчета излязоха от болницата и отидоха на автобусната спирка, където щяха да изчакат автобус, с който да се приберат.
Джимин и Таехьонг бяха приятели и съквартиранти още от началото на първата година в университета. Бяха се запознали в класа по модерно изкуство. Допаднаха си като характери и когато дойде моментът да се избират съквартиранти за общежитията, в които студентите щяха да живеят, те двамата избраха да са заедно.
Двамата си споделяха всичко. Което означаваше, че Джимин знаеше всичко за Джънгук и също така, че леко му беше втръснало да слуша за него. Но също знчеше, че Тае знае за "прекрасния, секси, красив, умен, талантлив и божествен" Мин Юнги, по който Джимин си падаше. С гореспоменатите думи момчето описваше Юнги.
И двамата си имаха своята любов, но въпросът бе, че единия беше много далеч от своята.
-------
Хайййй. Пак започвам да качвам, че много дълго я оставих тази история.
Чао❤️
