Беше 17:30 , когато Джънгук пристигна на мястото. Той видя Таехьонг да седи на едно голямо одеало с червено каре постлано на тревата. Момчето се приближи и гушна най - добрия си приятел в гръб , увивайки ръцете си около врата му. Таехьонг подскочи , защото се стресна , но като осъзна , че е просто Джънгук той постави ръцете си върху неговите.
- Честит рожден ден! - каза Тае и стана от мястото си , за да прегърна приятеля си както трябва.
- Благодаря! - отвърна Кук радостно. В очите му се четяха любов и вълнение. Любовта обаче само той я забелязваше. Не че Тае не знаеше , че Джънгук го обича , но не знаеше , че е по онзи начин , по който и той. Двамата св прегръщаха още малко , докато Тае не реши да развали прегръдката. Честно казано двете момчета искаха да останат така за по - дълго. Но трябваше да спрат.
След прегръдката Таехьонг подкани Джънгук да седне на одеалото. Двамата се настаниха близо един до друг и постояха в кратко мълчание , което Тае наруши:
- Гладен ли си? - попита той.
- Малко. - отвърна простичко Кук. Изглеждаше малко неловко , но си беше тяхното неловко и те си го харесваха. Таехьонг придърпа една голяма кошница от другия на одеалото и я отвори. Очите на Джънгук блеснаха пред гледката. В кошницата имаше от любимите сандвичи , плодове , кексчета и сок. Беше препълнена догоре. Момчето седеше с отворена уста и зяпаше храната. След малко щеше да му потече и слюнка. Оп. Вече тече.
- Хей! - щракна с пръсти Тае. -'Затвори си устата , че ще глътнеш някоя муха и с тая слюнка ..... сякаш върху храната ще се изсипе река Мисисипи! - момчето се засмя енергично и побутна приятеля си по рамото. Той ококори очи , защото не очакваше и така си остана - загледан в нищото. - Джънгууууууук!! Кууууукиииии! - Таехьонг трудна леко Джънгук и момчето най - после се опомни , поглеждайки към приятеля си. Често му се случваше да се заглежда в нищото , когато се стресне. - Слава Богу! Мислех , че ще ти изскочат очите! - засмя се Тае още веднъж. -'Да ядем!
Двете момчета ядяха спокойно и си говореха.
- Мммм! - изхъмка Кук от това колко вкусно му беше. - Таехьонг ти ли направи сандвичите?
- Разбира се , че кой друг? - каза доволно Тае. - А и не знам дали някой продава сандвичи с фъстъчено масло и ябълки с пипер. - добави той с леко отвратена физиономия. За себе си той бе направил други сандвичи. Не смяташе да яде от странната храна на Кук.
- Виж сега... може и да са странни , но това си е моето любимо. Може и аз да съм странен , ама си ме обичаш! - каза весело Джънгук. Така беше. Таехьонг го обичаше. До полуда.
- Имам ли избор? - попита престорено Тае с въздишка.
- Моля?! - възкликна Джънгук. -'Естествено , че не! Веднъж с мен , завинаги с мен!
- Както кажеш.
Мина известно време след като момчетата се наядоха. Те си говореха , шегуваха се помежду си и се смееха.
- Време е да ти покажа подаръка ти. - съобщи Таехьонг и погледна Джънгук.
- Нямам търпение!
-----
Чао❤
