High school life | Luke Hemmings

5 глава

След като часът по физкултура приключи и вече бях в коридора обикалях, за да намеря момичето. Мисля, че беше нова, но не бях напълно сигурна. През цялото междучасие Калъм ходеше след мен. Когато вече не оставаше много докато почне часът, а ние бяхме в коридора, който е в средата на училището, тръгнах към кабинета по физика, а Калъм ме последва.
- Кал, ти си в единия край на училище, а аз в другият, няма нужда да ме изпращаш! - казах му и се усмихнах леко.
- Не! Съжалвам, но ще те изпратя и чак тогава ще влизам в часа си. А и това е просто история, спокойно нищо няма да стане, ако закъснея! - каза и се засмя.
Да нямаше да стане нищо, защото чукаше госпожата! Естествено бях против, но не му казах, за да не се скараме отново!
-Добре мамка му, много си упорит! Хайде! - казах и го хванах под ръка.
Ходихме около две минути, докато всички ни зяпаха. Щом стигнахме до стаята Калъм ме прегърна, а аз отвърнах.
- Чао Кал Пал! - казах, след като се уверих, че сме сами.
- Ако някой чуе това ще те убия! - измърмори през зъби след като ме пусна.
Аз го целунах по бузата и той тръгна. Влязох в стаята, изкарах часа с най-малкото желание и излязох от стаята. Мисля да ви спестя глупоста на госпожата и да премина нататък. Запътих се към шкафчето ми, където видях Калъм да ме чака.
- Здравей секси! - каза високият ми приятел и ме прегърна.
- Хей сладък! - отвърнах на него и на прегръдката му.
Чух някой да прочиства гърлото си и се отдръпнах от Кал.
- Даймънд, съжалявам че ви прекъсвам, но трябва да ти кажа, че няма да мога да дойда в парка, тъй като трябва да ходя до ъм, летището и да взема брат си! - каза ми Люк, а аз усетих че ме лъже, но си замълчах, защото той не знаеш правилата, а и малко бях забравила за "срещата" ни.
- Няма проблем! Върви, но утре ще трябва да се видим в парка, за да ти разясня някои неща! - казах му, а Калъм хвана кръста ми и ме дръпна към себе си. Последва учудения поглед на Люк.
- Ами добре! До утре Даймънд! - каза, а аз му помахах преди да тръгне.
- Новият! Казах ти, че е прекалено мил, но ще се справя с това! - казах на Кал и го погледнах, а след това ръката му и той я махна от мен, а аз тръгнах.
- Даймънд Луис! Той те излъга! - каза ми Калъм и не помръдна от мястото си.
- Знам и утре ще разбера защо! - казах и дръпнах ръката му. - О я стига преди малко спаси задника ми, а сега го караш да те бута! - размрънках се и започнах да го побутвам леко, но той не помръдна.
- Скъпа, по-скоро аз ще го набутам на задника ти - каза тихо Кал и ме дръпна към себе си, отново. - но сега въпроса е защо му позволи да те излъже?
- Ще говорим в нас, а сега моля те тръгвай! - казах му и пак го задърпах.
- А какво ще получа аз? - усмихна се мазно и ме погледна.
- Каквото поискаш без секс! Хайдееее! - след думите ми той бръкна в задния джоб на клина ми и ми подаде телефона.
Аз звъннах на Саймън, който каза че ще е при нас до 10 минути, тоест трябва да търпя досаните или мръсните въпроси на най-добият си приятел и на всичкото отгоре да отговарям. След многобройните му опити да ме накара да издам нещо накрая се отказа, а аз щях да отговоря на всичко в нас и основно в стаята ми, защото не мисля че брат ми иска да знае колко пъти се е чукала малката му сестричка или нещо по-лошо.
- Хайде деца скачайте! - каза Саймън през прозореца.
Ние с Кал седнахме на задните седалки, защото Аштън беше отпред. Преди да запали се изправих в полуправо положение наведох се към Аштън и закопчах колана му, направих същото и с брат ми, облегнах се назад закопчах Калъм, след това мен и всички ме зяпнаха.
- Ако не искате да ви го - казах а Саймън ме прекъсна, отново.
- Езикаа! - направи ми забележка брат ми, а аз изофках. - Даймънд знаеш, че не е нужно да го правиш всеки път, все пак карам внимателно като си в колата.
- Просто млъкни! - извиках силно, облегнах се назад и скръстих ръцете си до гърдите.
Гледах през прозореца, докато телефонът ми не иззвъня. Вдигнах го и чух познат глас "Хей, ъм аз съм" каза момичето, а аз я прекъснах. " Да Селина, досетих се! Виж става ли да ти пиша? Заобиколена съм от глупаци и не мога да говоря! " казах и ме стрелнаха няколко смъртоносни погледа. "Да разбира се!" каза и ми затвори. Щом стигнахме до вкъщи, веднага свалих колана си, излязох и тръшнах вратата.
- Това е моята кола! По-леко с нея! - извика ми Саймън, а аз само се завъртях, показах му среден пръст и продължих към вкъщи.
Отключих, влязох и тръшнах вртата. Тръгнах към стаята си и щом стигнах хвърлих чантата и якето си на стола. Отворих гардероба и извадих сиви къси гащи и сив потник, малко по-къс от края на късите гащи, с надпис "You are my own toy". Събух обувките си и ги сложих до леглото. Свалих тениската и клина си, метнах ги на леглото си и останах само по дантеленото си червено бельо. Свалих сутиена си и облякох потника. Тогава Кал влезе, седна на стола и започна да ме зяпа. Облякох късите гащи и погледнах към Калъм. Метнах се на леглото и се зарових в телефона си. Разглеждах Инстаграма си и получих известие, че Люк ме е последвал. Последвах го също и оставих телефона си.
- Какво искаш? - попитах момчето, което не беше отместило поглед от мен.
- Може би да ми обърнеш внимание! От 10 минути те зяпам, а ти дори не ме погледна! - каза Калъм и стана.
- Изчукай госпожичката и се успокой! - извиках му и станах също.
- А защо да не изчукам теб? Казваш, че всички момичета, с които правя секс са кучки, сега и ти се държиш като такава! - след думите му отидох до него и започнах да го гледам всякаш ще го убия.
Отидох по-близо и залепих дланта на дясната си ръка върху бузата му. Не ми беше проблем, че ми каза кучка, а че го прави единственият човек, който знае защо побеснявам от тази дума.
- Даймънд извинявай! Знаеш, че не исках! Не го мисля! Моля те! - каза и ме погледна.
- Хвани си багажчето и напусни къщата ми! - казах му, отидох и отворих вратата. - Веднага!!! - извиках му с цяло гърло.
- Моля те! Знаеш, че не го мисля! Дори не знам защо ти го казах!!! - каза, дойде до мен и хвана лактите ми. - Моля те!
След думите му отидох до вратата и я затворих. Върнах се до него и го прегърнах. Щом прекръснахме прегръдката го задърпах към леглото си. Когато стигнахме го бутнах на него и легнах до него. Сложих главата си на гърдите му и го прегърнах, както и той мен. Не се случваше за първи път, за това не се притеснявах че някой ще влезе.
- Хайде да ядем! Гладна съм! - казах след около 30 минути.
- Добре, но не яде ли на училище? - попита ме, след като станах.
- Ами не, ходих да пуша. - отговорих му и го изчаках да стане.
- Имаш цигари? Ти нали ги спря? Ще ми дадеш ли? - заля ме с въпросите си.
- Първо да. Второ ами бях. Трето не, защото Саймън ще ми вземе всичко, ако изпуша повече от кутия за седмицата. А не мисля, че по-малко от 20 цигари ще ми стигнат за 7 дни.
След думите ми излязохме от стаята ми и отидохме в кухнята. Търсих храна в хладилника, но нямаше никаква.
- Саймън! - изкрещях, но не получих отговор.
Звъннах му, но той не вдигна. Набрах номера на Аш и зачаках. "Хей, дребо! Какво става?" каза след като вдигна, а аз изпуфтях. "Къде сте?" попитах просто и седнах на един висок стол в кухнята. "Оу вярно, че не ти казахме! Ами брат ти ме остави в нас и отиде някъде, за нещо свързано с работата му, но не каза къде. Каза само, че ще ме вземе към 19:00, че ще спя у вас и нищо повече!" отговори ми, а аз извъртях очи. "И какво се очаква да ядем, гений?" извиках, а Кал се засмя леко. "Ами поръчайте си пица, глупчо! Сега чао, ще ям!" каза и ми затвори. Не казах нищо на Калъм и само звъннах, за да поръчам. Знаех каква пица яде Кал, за това и не го питах. Поръчах две средни маргарити, една средна с ананас и чеснов сос за Кал. След около двадесет минутно чакане пицата дойде и ние започнахме да ядем. Аз изядох половината от моята и реших, че искам вода. Отидох до хладилника, взех шише вода и се върнах на дивана в хола при Кал. Щом погледнах към пицата си видях, че едно парче липсва. Седнах на дивана и сложих пицата в скута си.
- Ти си много нагъл, знаеш ли!?! - казах му и ударих ръката му.
- Аз? - каза и се хвана за сърцето, правейки се на обиден.
- Да ти! - извиках. - Сега ще ми дадеш от
твоята пица!
- Неее! - извика Калъм.
- Моля те! - погледнах го с кучешките очи и казах.
- Добре прасенце, ето! - каза и сложи парче от пицата си в кутията ми.
След като и двамата вече се наядохме, започнахме да гледаме филм. Той пусна новата част на Лабиринтът, не помня как се казваше точно. Изгледахме почти целият филм и аз го спрях на пауза. Той ме погледна объркано, а аз му се усмихнах мазно. Бръкнах в предния му джоб, а той се усмихна самодоволно. Взех телефона му и го оставих от лявата си страна. Хванах блузата му, станах и го дръпнах леко. Той се изправи и тогава заваля дъжд от ясно небе.
- Ти шегуваш ли се? Защо? Това беше ужасно! - започна да ми вика Кал.
- Ти изяде едно парче от пицата ми!!!
- И след това ти дадох от моята! - викахме си, а аз умирах от смях.
- Но нямаше ананас! Както и да е така си по-секси! - казах и се изсмях след второто изречение.
- Да! Сега заради теб и водата ти трябва да стоя без тениска! - извика ми. - Отивам до банята ти!
След думите си той тръгна към стълбите, а аз се изсмях силно.
- Майната ти! - извика ми той от стълбите.
- И аз те обичам! - отвърнах и седнах на дивана.
Определено нямаше да бърша аз това! Пуснах филма и след минути осъзнах, че гледам филм и плача на него! Това е ново. Но как да не плачеш на тази част?!? Та Нют умря!!!! Умря!!! Продължих да гледам филма, но телефона на Кал иззвъння и спрях филма на пауза. Отидох горе, за да видя какво става и влязох в стаята си.
- Кал? Ти да не падна във тоалетната? - извиках и почуках на вратата.
Той отвори вратата с най-подлата усмивка някога. Вдигна ме и ме сложи на рамото си. Вкара ме в банята и затвори вратата. Знаех какво следва...връща си!
- Калъм не! Калъм! Моля те! Кал! - виках му и го удрях по гърба. - Хайде слънце моля те!!!
- Съжалявам скъпа, това се нарича отмъщение! - каза и ме пусна във пълната с вода вана.
- Калъммммм! Мамка му!!!!! Водата е студена глупак такъв!!!! - след думите си излязох от ваната и ударих рамото му.
- Да, но така си по секси! Оу какво има? Да не би да ти е студено, защото зърната ти - каза Кал и посочи гърдите ми.
- Начукай си го! - извиках, прекъсвайки го.
Излязох от банята и започнаха да събличам подгизналите си дрехи. Свалих късите гащи и останових че и прашките ми са мокри. Честно казано предпочитам бельото си мокро от нещо друго, а не защото най-добрият ми приятел ме е "метнал" във ваната.
- Какво има секси? Не обичаш да си мокра ли? - измърмори Калъм и се засмя победоносно.
- О, скъпи! - казах заплашително. - Може да спечели битката, но не и войната!
- Да, мечтай си слънце! - продължи и се засмя.
- Излизай, ще се облека в нещо, което още не си съсипал и ще сляза! - казах и отидох до гардероба.
- Мислех, че може да съблечеш другите си дрехи и да ми потанцуваш. - каза в ухото ми застанал зад мен, говорейки бавно и възбуждащо, от което потръпнах.
- Да, мечатай си слънце! - повторих думите му от преди малко и се отдръпнах от него.
- Гадна си! - изръси, ходейки към вратата.
- Да, но пък ти ме обичаш! - отговорих му, вадейки други къси гащи и потник.
След като не ми отговори нищо и излезе, затвори вратата, а аз започнах да се обличам. Обух черни прашки, на които имаше картинка на котенце отпред (иронията), които ми бяха подарък от Калъм за миналия рожден ден и нахлузих бели къси гащи, които прозираха, когато се наведа или клекна. Облякох потника с надпис "I am not yours but you are mine" и излязох от стаята си. Слязох долу при Кал, който говореше по телефона си. Нищо не чувах от разговора му, докато не започна да вика.
"Казах ти, че не мога сега!"
"Не, не помагам на майка ми!"
"С Даймънд съм!"
"Не, не правим секс! А и дори да правим, какво ти пука? С теб само се чукаме!"
"Не смей да ме заплашваш, защото ако аз кажа на директорката ще те изритат."
"Не! Забранявам ти да го правиш!"
"Ако разбера за нещо подобно изхвърчаш! Обещавам ти!"
"Не тормози мозъчето си с това! Имам доказателства!"
"Ами значи беше това! "
"Имам предвид, че няма да се чукаме вече! Това е! И внимавай да не направиш нещо погрешно, защото ще изчезнеш от това училище, а може би и от още много!"
"Както виждаш мога! А сега приятен живот!"
- От кога си тук? - попита ме и се засмя.
- От както каза на някой, че си зает, защото си с мен! Това да не би да беше Уилямс? - казах и наклоних главата си.
- Да, вече нямам кой да чукам. Мисля, че е добра идея да поспра със секса за известно време. Но ако искаш, за теб съм свободен по всяко време! - отвърна ми, намигна и се засмя, както и аз след него.
- Не благодаря Кал! Тази година ще се въздържам, колкото мога повече! Вече ти казах! - отвърнах му и се метнах на дивана до него.