High school life | Luke Hemmings

Пролог

Гимназиалния живот може да бъде пълен ад или рай. Това зависи в коя група си. Някак си е против законните на съдбата да си готин и добър в същото време. Е аз го комбинирах! Казват, че или си на дъното или на върхът, и че няма средно положение. Е, аз бях и горе и долу, повярвайте ми да си по средата не е чак толкова лошо. Накратко за моя живот.
Аз съм Даймънд Луис и съм на 17. Аз съм ниска, слаба, дълга черна коса, светло сини очи. Живея с брат си, за който ще разкажа по-късно. Къщата ни е средно голяма и имаме коли. Майка ми и шестият ѝ мъж са богати и решиха, че само им досаждаме. Купиха ни колите и къщата и казаха "Забавлявайте се! И не идвайте често!". Това и правим! Ходим на клубове, основоно стриптийз клубове, на домашни партита и правим такива. Харчим парите, които те ни дават за алкохол, цигари, наргилета и всякакви простотии, които видим, но не и за нещо важно. Ходим при тях само, когато има нещо неотложно. Парите за храна, дрехи, сметки, колите дори и за китарата ми, изкарваме сами. Брат ми работи, както и аз. Ходя на училище, внимавам в часовете и съм умна, но не само това. Знаете, че във всяко училище има групички : книжните плъхове, баскетболистите, футболистите, барбитата, надутите богаташи, курвите, гаднярите и така нататък. Аз съм в една от тези групички. И не, не съм от богаташчетата. Аз съм от гадните! Групата ни е от два члена. Бяхме трима, но единият беше изключен по необясними причини, от мен. В групата ни сме аз и най-добрата ми приятелка, Рейчъл Фърт. Преди с нас беше и бившето ми гадже - Дилън Клифорд, но скъсахме и той започна да излиза с Рейчъл. Да знам ДРАМААААА! Но съм окей с връзката им, стига да не я навират под носа ми, което правят.
Относно брат ми...Името му е Саймън Луис и е на 23 години, както си личи е по-голям. Работи нещо, но не знам какво. Знам само, че изкарва много пари и често е извън града. Кара BMW (загобеняк), в което не съм се качвала, няма и да се кача. За сметка на това аз карам най-хубавото Ауди, което видях, когато го купувахме.
Аз работя във някаква школа по танци. Като малка тренирах балет, но от 10 години не се занимавам с него. Преподавам хип-хоп на деца до 12 годишна възраст. Не изкарвам много, но стигат за подръшка на колите. Дори спестявам по малко всеки месец за китара и уроци по нея. Дори да не изглеждам такъв човек в училище, аз обожавам музиката. Пея добре, но само в къщи. Брат ми постоянно ме пита защо не се запиша при някой учител по пеене, а аз всеки път му се изсмивам в лицето.
И отново в настоящето! Днес е ужасен ден, защото трябва да го прекарам в купуване на глупави тетрадки и така нататък, за утрешният последен, първи учебен ден! И на всичко това отгоре брат ми е на майната си, отново. Витаейки се в облаците и лежейки на леглото реших, че е време да стана, да си размърдам задника и да се изкъпя. Това и направих, но по най-бавният съществуващ начин на тази земя!!! След час вече се изкъпах и излязох от банята си с кърпата. Чух телефона да звъни, а на него излезе номерът на Саймън. Веднага вдигнах и започнах да му викам.
" Къде си мамка му?!?! Щеше да си тук сутринта!!! И познай какво няма те!!! Кога ще си довлечеш задникът тук???" извиках му и започнах да тропам с десния си крак по пода.
"Успокой се дребен!! Утре ще си дойда и ще те събудя!" каза ми и ме ядоса, съзнателно.
" Ще ти кажа какво е дребно в този разговор, и това не съм аз, а твоят скапан..." казах му, а той ме прекъсна.
"Езика!!!" скара ми се, а аз му затворих.