25 часа по-късно…
Първият час на Юнджи в новото-старо училище приключи. Тя вървеше по коридорите, за да си припомни кое къде се намира, все пак една година отсъствие си е…една година отсъствие. Докато бродеше наляво, надясно някой се промъкна зад нея и покри с ръце очите ѝ.
- Мре ли ти се, Чонгкук? - разбира се, Юнджи би познала ужасните пръсти на най-добрия си приятел навсякъде.
- Юнги, не с лошо. - последва настъпване на крак.
- Пак питам мре ли ти се?! Не ми казвай името тук, идиот.
Докато Чонгкук галеше крачето си с едната ръка с другата извади от раницата лист, който подаде на ‘приятелката си’.
- Какво е това?
- Когато те изгониха, малко след това въведоха училищните жилища. Ти си в стая с Чой Микаела и Пак Суйонг.
- С момичета?! Мога ли да не живея в това?
- А с момчета ли искаш, момиче? Можеш, но явно искаш да пропуснеш вечерите с Джимин.
Когато чу името на Джимин, очите на Юнджи светнаха. Ако остане в тези жилища има голяма вероятност да я хванат, но пък от друга страна стои Джимин. Везната определено се накланяше към Джимин. Както хората са казали ‘риск печели, риск губи’.
- Добре! Покажи ми ги къде се намират тези жилища, Чонгкук.
-Все още не се приключили училище, също трябва да си вземеш дрехи от вас. - Юнджи се почеса зад врата. Имаше планове само униформата да е женска. Той не притежаваше женски дрехи, но пък имаше сестра…
- Измислих го!
YOU ARE READING
Yoon(gi)ji? :ym
FanfictionЖалко, Джимин дори не подозираше, че всъщност любовта на живота му е момче. ...но пък нали това е целта?
