Yoon(gi)ji? :ym

8

Изгубените часове, преминали през множество разговори между Сълги и Юнги най - накрая бяха приключили.
Русокоското момиче си тръгна  и това накара Юнги да се отпусне върху масата от облекчение, че тя ще пази тайната му. Той затвори очи за секунди, искаше да събере разхвърляните мисли из главата си. От една страна искаше вече всичко да приключи, а от друга стои любовта му към Джимин, която го дърпаше все по надълбоко в океана от лъжи. Момчето въздиша. Цялата тази създала се ситуация бе толкова нелепа, че дори сам не можеше да си повярва, че я е сътворил.
Докато размишляваше, свободният стол срещу него се издърпа и това породи скърцане по пода. Юнги отвори очи с досада и се изправи от масата.

- Свободно е тук, нали? - ударите сърцето на Юнджи се забързаха щом зърна усмивката на Джимин срещу себе си.

- А-а, да. Разбира се. Свободно е. Винаги е било, все пак като си тръгнем отново ще е свободно, да.

Звънкият смях на Джимин се разнесе из кафето и дори накара хората, които бяха там да се обърнат към него. Заради тази реакция лицето на Юнджи почервеня от срам.

"Отново се издъних"

- Колко сладко.

- Едва ли.

Двамата сключиха поглед един в друг с изгряла върху лицата им усмивка, но след секунди всичко приключи, защото Юнги се почувства прекалено неловко. Джимин се подсмиха и отпи от кафето, което си бе взел преди да се настани при съученичката си.

- Къде отиде Сълги? Видях ви, че бяхте заедно и обсъждахте нещо много разпалено. - Юнджи се проклашля нервно. Трябваше да действа по-внимателно, а да обсъждат такава тема в кафето, което е до училището им не бе много адекватна идея. Още по - ужасно беше, че Джимин се интересуваше къде е.

"Да не би да я харесва?!"

- Едва ли ще се върне.

- О, така ли? Жалко.

Юнджи заби поглед към Джимин. Ревността си казваше думата. - Защо? Да не би да я харесваш? - след зададения въпрос, Юнги си удари един силен мислен шамар, който имаше чувството, че дори Джимин го е чул.

- Не, просто искам да имаме теми за разговор.

Вратата на кафето за пореден път се отвори, но този път Юнги реши да се обърне, за да види новодошлия. Щом го зърна цялото му тяло замръзна на място.

- Мамка му.

Джимин чу псувнята, която съученичката му изрече и погледна към същото място, но там нямаше нищо особено освен жена с къса и черна коса, облечена цялата в спортен екип на видима възраст около четиридесет години.

- Юнджи, добре ли си?

"Майка ми какво търси тук?!"

_________________________
Стана пълна каша