Yoon(gi)ji? :ym

5

Юнджи даде срамежлива усмивка на Джимин. Той го намери за прекалено очарователно.

- Радвам се, че ще седим заедно, Юнджи. Тъкмо ще успеем да се опознаем.

Момчето разпери ръка към главата на съученичката си, за да я погали, но тя стреснато отблъсна идващата към косата ѝ опасност. Ако Джимин я бе докоснал веднага щеше да разбере, че това всъщност е перука.

Щом получи тази реакция от страна на момичето Джимин дари света и нея с усмивка пълна с чар и красота, а това определено беше едно от най - слабите места на Юнги.

- Добре, извинявай. Забравих, че вие момичетата сте срамежливи.

- Да. - от устата на Юнджи едва се откъсна думичка. Джимин дори не чу какво му каза, защото звънецът задрънча из класната стая показвайки на учениците, че е време за час.

Двамата се настаниха на местата си един до друг. Джимин се подпря върху длан и заби поглед в момичето (дабе момиче) до него.

Учителката влезе в стаята ядосано. Тръшна учебниците от бюрото, отвори дневника и започна да проверява за отсъстващи ученици.

Когато стигна до Юнги спря и погледа ѝ зашари из учениците.

- Момичето с късата коса. Ти ли си Юнджи.

Тя захапа с думи веднага щом я съзря.

- Очевидно.

Юнджи преглътна насъбралата се течност в устата си от притеснение.

"По дяволите, това беше учителката заради която ме извърлиха от училище."

Госпожата се изправи от кожения стол и закрачи към Юнджи. Токчетата ѝ яростно отекваха из тихото помещение. Щом стигна се надвеси върху нея с големите си гърди, които опряха в главата ѝ.

- За каква се взимаш?

Юнги издиша напрегнато. Джимин забеляза това и реши, че е време да се намеси в разиграващата се екшън сцена.

- Госпожо, извинете я...нова е. Била е в изправитено училище.

Щом чу каква лъжа Джимин изръси, Юнджи обърна глава към него и образува изречението "ще те убия" с устни . Той се направи, че не я забелязва и продължи да маже с думи.

- Знаете, те не си избират какви да са. Сигурно там са се държали ужасно с нея, за да е такава сега. Обещавам Ви, че лично аз ще я променя към по-добро! Защото аз съм президента на класа. Това е моят дълг!

- Добре, Джимин. Свърши си работата. - жената се примири и с бавни стъпки се върна отново на мястото си.

- К-какво, по дяволите беше това, Джимин?!

- Тези ме харесват прекалено много, ако стоиш достатъчно дълго с мен ще се уредиш в училищния живот.

- Д-добре.

До края на часа Юнджи и Джимин не си казаха абсолютно нищо.
.
.
.
Звънецът удари и целия клас се изправи от местата си, за да излязат по възможно най - бързия начин от класната стая, изглеждаха като стадо биволи разрушаващи всичко по пътя си.
Юнги изчака всички да излязат от помещението, изпитваше неописуемо желание да свали перуката си, дори за пет минути. С другите пет щеше да си я слага отново.

Щом свали всички фибички и косата след тях, разтри глава болезнено. Имаше чувството, че тази проклета перука се е страстнала със скалпа му.

Той беше толкова зает с болката на главата си, че дори не чу как някой влиза в стаята и изпуска учебниците си.

- Мин Юнги?!