Yoon(gi)ji? :ym

6

- По дяволите.

Моментът, когато Юнги разбра, че цялото му прикритие бе попаднало. Проклета болка в главата. Проклета любов по Джимин.

Чувстваше се все едно е хванат на местопрестъпление и Хорейшио Кейн стои зад него с вдигнат пистолет и само картинката с вдигнатите ръце липсваше.

Той се завъртя бавно към човека, който бе извикал името му точно преди минута и го дари с убийствен поглед.

- Сълги.

- Т-ти, ти, ти си Мин Юнги! Но теб те изключиха, защо си тук?!

Тя огледа униформата, с която Юнги е облечен, а след това съзря перуката поставена върху чина.

Сконфузен от цялата ситуация и от факта, че го хванаха толкова рано, наведе глава надолу и скри очи под сребристо русия си бретон.

- Юнджи. Точно така. - Сълги сложи ръка пред уста, за да не извика от изненада, заради разкритието, което току що направи съвсем сама. - Не мога да повярвам.

- Сълги, мога да ти обясня всичко. Дай ми шанс.

Момичето погледна към него преценяващо за няколко секунди, а след това кимна с глава.

Звънецът удари и Юнги бързо отиде до перуката, за да я върне отново върху празната тиква, която никога не му служеше в правилния момент.
Сълги прокашля дробовете си от неудобство, заради трансформацията, която се случи пред нея.

По дяволите, това беше само една раздърпана перука, защото толкова много промени Юнги?

- След часовете ме чакай в  кафето до училище, Сълги. Ще ти обясня всичко.

- Да се надяваме, Юнджи или Юнги.

- И двете за жалост съм аз.

_________________
Е
Това
Беше
Много
Късо 🤭
+Сълги така ли се пише