When I'll see you again? |Vkook|

Chapter 11

20.11.2017 (един месец по-късно)

Здравей, любов моя.

Съжалявам, че не идвах един месец.

Повярвай ми, този месец беше много гаден за мен.

Джимин успя да ме изкара отново от нас.

Регистрирал ме е в някакъв сайт за запознанства и ме караше цял месец да ходя на срещи.

Едвам ходех. Не исках, но той настояваше.

Всеки, с който се срещах, го разкарвах.

Просто не искам, разбираш ли.

Искам си теб... Само теб...

След 5 дни идва деня, в който се събрахме и деня, в който ти се самоуби.

Не мога да повярвам, че ще стане една година, откакто те няма до мен...

Но не се тревожи.

Ще се видим.

И то много скоро.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
Така...
Тази история изобщо не е от любимите ми, които пиша и според мен не се получава изобщо.
Мислех да я изтрия, но едно сладурче (aniimebg кхъммм) не ми позволява за това я оставих.
Понеже няма какво повече да пиша по тази книга, а и не знам какво, ще напиша още поне две глави и приключвам с тази книга.
Знам, че не струва, няма какво да се лъжем.
Ако има някои хора, които харесват това, то те ще са много малко.
Просто не ме бива да пиша, това е.