When I'll see you again? |Vkook|

Chapter 10

20.10.2017

Здравей, Куки.

Днес Джимин успя да ме изкара от вкъщи.

Изобщо не исках да излизам и да виждам щастливите хора, двойките, държащи се за ръце.

Щастието ми бърка в главата.

Намразих Слънцето, светлината, щастието, любовта.

Намразих всичко, след като те изгубих.

Ти правеше всичко около теб да изглежда толкова красиво и перфектно, но сега като те няма виждам само мрак, тъга и болка.

Разхождахме се с Джимин и всичко сякаш беше добре, докато не реши да отидем в парка.

Там ходихме доста често с теб, спомняш ли си?

Реших да преглътна новите спомени, които щяха да се появят като видя мястото.

Отидохме, взехме си по един сладолед, но тогава се случи нещо.

Видях едно момче, което приличаше ужасно много на теб. Целуваше се с едно момиче.

Тръгнах към тях. Очите ми бяха насълзени. Мислех си, че наистина си ти. Мислех си, че си все още жив и смъртта ти е изценирана.

Но всичко беше лъжа...

Толкова много ми липсваш, че чак ума ми започна да ми прави номера.

Убедих се, че това не си ти, когато отидох при него, прегърнах го и казах "Куки, липсваше ми".

Той ме избута. Каза ми "Братле, нормален ли си? Не съм никакъв Куки, разкарай се."

Те си тръгнаха и Джимин дойде при мен. Бавно се доближи и ме хвана за рамото.

Аз го избутах и му казах повече да не е посмял да ме изкара навън.

Сълзи започнаха да се стичат от очите ми, както сега...

Избягах от това място и отново се върнах в къщи...

Отново легнах на леглото, завих се през глава и просто се оставих на болката да ме превземе за пореден път.

Обичам те.

Моля те, чакай ме.