When I'll see you again? |Vkook|

Chapter 7

⚠Предупреждение⚠

Тази глава ще е по-дълга от обикновено, защото ще се разказва за деня, в който Джънгкук напусна Техьонг. Пригответе си кърпички. Аз лично много ревах докато я писах.
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°

11.10.2016 (една година назад)

(Неутрална гледна точка)

Днес беше денят, в който двете момчета се събраха.

Техьонг беше все още на работа и нямаше търпение да се прибере за да даде подаръка си на Джънгкук, а именно пръстените. Щеше да предложи брак на любовта си.

При Джънгкук обаче положението беше различно. Той не се радваше за този ден. Тъжеше и плачеше. Знаеше какво щеше да причини на Техьонг и това го разкъсваше отвътре.

Джънгкук беше болен... От рак на сърцето... Как се очакваше да каже на Техьонг, че му остават две седмици живот?

През цялото време криеше от него. Не искаше да му казва. Мислеше си, че ще го нарани много, но не осъзнаваше, че така ще го нарани още повече.

Ако Техьонг знаеше, щеше да прекарва повече време с него. Щяха да отидат на местата, които винаги са били искали да посетят.

Просто щяха да бъдат заедно... До последно...

Оставаха 2 часа докато Техьонг се прибере.

Кук не издържаше.

Започна да кашля все повече. Дори започна да плюе малко кръв.

Сърцето го свиваше заради болката и плачът, което предизвикваше и забързаността на рака.

1 час докато Техьонг се прибере...

Джънгкук беше решил... Щеше да напусне Техьонг днес... Щеше да е по-добре и за двамата... Техьонг нямаше да знае нищо, а Джънгкук щеше да се избави от болката...

Джеон отиде до стаята си и бързо взе един голям лист, малко листче и един химикал.

Слезе в кухнята и започна да пише и на двата листа.

След 15 минути беше готов.

На големия лист обясни всичко на Техьонг.

Обясни му колко много го обича, обясни му за рака на сърцето, колко много съжалява за това, което ще направи сега. Обясни му как му се иска просто този шибан рак да го няма и да продължи да живее щастливо с Техьонг до себе си.