When I'll see you again? |Vkook|

Chapter 12

25.11.2017

Н.Г.Т.

Вече беше рано сутрин. Слънцето тъкмо се показваше на хоризонта, лъчите му започвайки да се разпростират из целия Сеул.

Техьонг подскочи, събуждайки се целия облян в пот.

Отново бе сънувал деня, в който завари Джънгкук на пода в кухнята, целия облян в кръв.

Това се беше превърнало в кошмар за него. Всеки ден, след загубата на Джънгкук, го сънуваше и не можеше да се оттърве от него.

Болката и сълзите се увеличаваха вместо да стихнат поне малко.

Джънгкук му липсваше толкова много.

Днес се навършваше една година. Една година от деня, в който Техьонг загуби своя любим.

Вече не издържаше. Искаше по-скоро да отиде при него и беше решен, че този ден ще е днес.

Беше още много рано, но нямаше смисъл да продължи да спи, като днес ще се отдаде на вечен сън със своя любим.

Стана, като си хвърли един дълъг и отпускащ душ и след това извърши сутрешната си рутина.

Не беше хапвал от може би 3 дни, затова си сложи само едни боксерки и слезе да си направи закуска. Все пак ако ще умира не искаше да е от глад.

Закуса бавно, тишина царейки в целия му дом. Погледна часа и видя, че е станало 10. Кога успя да мине времето толкова бързо?

Облече се в дрехите, които Джънгкук обожаваше. Винаги е повтарял на Техьонг, че иска да го вижда по-често облечен по този начин.

Когато беше готов, взе един нож и излезе от дома си. Вървя около 20 минути и когато вече се виждаше така познатото му гробище, извади телефона си и писа на Джимин.

Tae_Alien👽
Здравей, Чим.
Пиша ти за да се сбогувам с теб и Юнги...
Днес е денят, в който ще се присъединя към Джънгкук и двамата отново ще сме заедно.
Не искам да идвате, а и няма смисъл.
Вече съм пред гробищата.
Остават 15 минути до 11 часа.
Часът, в който намерих моят любим мъртъв и часът, в който ще умра и аз.
Сбогом, Джимин и Юнги.
Вие бяхте най-добрите приятели, които съм имал някога.

Когато приключи с писането, прибра телефона си в джоба и се запъти към гроба на Джънгкук.

Само ако Джимин знаеше.
Само ако беше отишъл в домът му.
Може би тогава Техьонг нямаше да се самоубие.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
Остават още две глави до края и приключвам с тази тъпа история.
Повече няма да се занимавам с нея.
Не знам как на някои хора им харесва това.
Та то е ужасно, бе.