18.09.2017
Здравей, Джънгкуки...
Извинявай, че се забавих...
Не ме чака много, нали?
Написах песента...
Остана само да довърша мелодията, която измислихме заедно...
Пасва перфектно на текста...
Знаеш ли... Много плаках докато я писах...
Всички спомени отново изплуваха в главата ми...
От деня, в който те видях за първи път до деня, в който те видях за последен път...
Всичко мина пред очите ми сякаш на филмова лента...
Искам отново тези спомени, Джънгкук...
Би ли се върнал за да ги има отново и за да направим много нови заедно?
Знам, че не би се върнал... Кого заблуждавам...
Знаеш ли... Ако вече не си ме обичал, защо просто не ми го каза, а направи тази глупост?
Нямаше да спра да те обичам... Щях да се боря за да те спечеля отново...
Все още те обичам, Джънгкуки...
Все още те обичам въпреки това, което ми причини и все още ми причиняваш...
Днес се премерих...
За тази почти една година, която мина без теб от 65 килограма вече съм 50...
Цели 15 килограма... Не е ли просто страхотно?
Виждаш ли в какво се превръщам заради теб?
Все още не мога да повярвам, че ме напусна по този начин...
И то с една шибана бележка...
Но все още те обичам...
CZYTASZ
When I'll see you again? |Vkook|
Krótkie OpowiadaniaДните си минават... Ти ми липсваш... Кога ще мога да те видя отново?